Глава 11

85 5 1
                                    

2 часа по-късно

Чух отваряне на вратата на стаята на момчето.

-Бра..-майка му беше тук

О, господи.

-Мамо..-Браян също беше буден -Какво правиш тук?

-Ами реших да намина, за да видя дали имаш нужда от нещо..

-Моля те, излез...-каза й той

И двамата говореха тихо, така че да не се събудя. Лошото беше, че аз бях будна. Мамка му, майка му ни завари така.. тук в леглото. Вратата се затвори и погледнах момчето до мен.

-Аз ще сляза до долу..

-Да това е добра идея..-преглътнах

-Ти ще слезеш ли?-попита

-Аа не.. Не благодаря. Предпочитам да съм си тук.-казах и поклатих глава

-Да не би да те е срам от нея?-повдигна вежди

-По принцип не, но сега ни видя в спалнята.-прехапах устни

-Хайде облечи се и слез.-каза

Въздъхнах и кимнах. Момчето излезе от стаята и набрах сестра ми.

По телефона

-Ало..-вдигна

-Трябва ми помощ.-казах

-За какво?

-Майка му на Браян се появи и ни видя в леглото..-преглътнах

Сестра ми се засмя и извъртях очи.

-И очакваш сега аз да се поява вместо теб..

-Естествено.-облякох блузата на Браян

-Да, но няма как. В Мат съм и горе-долу съм в същата ситуация..-Кейтлин въздъхна

-Уф.. тогава ми дай съвет какво да правя.-въздъхнах след нея

-Ами не знам.. Прави се, че нищо не е станало. Не знам, но трябва да затварям. После ще говорим.

Затворих и си поех въздух. Добре.. слизам. Облякох си едни къси панталони които си бях оставила преди време тук и слезнах надолу. Отидох в кухнята и преглътнах.

-Амм.. здравейте.-усмихнах се леко

-Бела, помолих те още миналия път ти казах, да ми казваш на името..-усмихна се жената 

-Добре. Наталия искаш ли кафе?-попитах

-Няма нужда.. пих вече кафе.-отвърна жената

-Ами тогава друго..-включих си кафе машината

-Не, няма нужда.

Браян присви очи към мен, а аз свих рамене. Не знам защо, но се чувствах виновна.

-Е, аз ще ви оставям. Радвам се, че се видяхме.-Наталия ни погледна на двама ни с Браян

-Добре, чао мамо..-момчето изпрати майка му

След което се появи при мен в кухнята.

-Коя си ти за бога?-попита

-Моля?-бях объркана

-"Искаш ли кафе".. Никога не си ме питала на мен.-каза

-Това беше майка ти, идиот такъв. Майка ти..-отвърнах -И аз мисля да тръгвам.

-Добре, преоблечи се и ще те закарам.-момчето отпи от чашата в ръката му

-Браян..

-Хайде..-щляпна ме по дупето

Извъртях очи и се качих горе. Преоблякох се набързо и слезнах долу.

-Хайде.

Излезнахме от къщата и се качихме в колата. А после потеглихме.

-Довечера какво ще правиш?-попита Браян

-Ще излизам.-отговорих -Ти?

-И аз.

-Супер.-кимнах

Няколко минути по-късно бях у нас. Влезнах и се качих директно в стаята ми. Щом бях вътре, се съблякох и влезнах в банята.

---

4 часа по-късно

Кристиан ми писа, че ще дойде да ме вземе след час, за това започнах да се оправям. Като първи влезнах в дрешника да си избера рокля. Ии накрая реших обаче, реших да съм ето така облечена:

 Ии накрая реших обаче, реших да съм ето така облечена:

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

Ии с тези токове:

Излезнах и седнах пред тоалетката

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

Излезнах и седнах пред тоалетката.

Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМАTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang