Глава 37

71 5 0
                                    

-Даа. И ме беше много срам. Даже ние тогава не бяхме заедно, а просто се виждахме. Е, веднъж два пъти се бяхме натискали, но нищо повече.

-Чакай, какво?-бротовчедка ми беше объркана

-Да, през повечето време прекарвахме времето си в разговори и опознаване. -засмяхме -Иии мда. Малко след като се запознах с майка му, той ми предложи да сме заедно. Може би момента в който го видях да говори с друго момиче, осъзнах, че го искам само за себе си.

-Ооо, радвам се че го е направил.

-И аз. Ама сега искам да убия едно момиче. Не, аз искам да я накълцам.-въздъхнах

-Защооо?-момичето до мен се засмя

-Ами.. тая беше готова да му се нахвърли докато не разбра, че съм му гадже. Сигурно ако не бях там, наистина щеше да го направи.-извъртях очи

-Ей, само ми казваш и взимам ножа.-засмяхме се

-Добре. Ти избра ли си какво ще облечеш?

-Да. А ти?

-Да.-кимнах

В крайна сметка си бях избрала тази рокля:

Излезнахме от дрешника и седнахме пред тоалетката ми

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

Излезнахме от дрешника и седнахме пред тоалетката ми. Аз си включих пресата, защото исках да си поизправя малко косата.

Глт на Бела

-Кога мислиш да му кажеш на Лео за заминаването ти?-попитах я на Вики

-Все още не знам. Ще е скоро.-въздъхна -А при теб и Браян какво става?

-Нищо. Едно нищо.-въздъхнах и аз -След седмица се връща в Далас, а все още не сме говорили за това, че ме представи за своя приятелка.

-Бела, ще те попитам нещо, но искам да си честна.-каза ми Вики

А в това време аз си избрах тази рокля да облека:

А в това време аз си избрах тази рокля да облека:

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

-Добре.-кимнах и излезнах от дрешника

-Какво чувстваш към Браян?

Добре, този въпрос го очаквах.

-Не знам, Вики. В един момент искам да му се нахвърля, а в следващия не мога да го дишам и не искам да е около мен. Кара ме да се чувствам по странен начин. Честно, чувствам се спокойно около него. И при спомена за целувките му, ме свива стомаха.-усмихнах се несъзнателно и погледнах една наша снимка

Това беше снимката:

Бяхме отишли на вилата цялата компания, за да посрещнем Новата Година

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

Бяхме отишли на вилата цялата компания, за да посрещнем Новата Година. Ии тази снимка ни я беше направила Кейтлин. Доста се забавлявахме тогава.

-Влюбваш се.-това ме накара да се върна в реалността

-Нее.-поклатих глава -Няма начин.

-Има. И го знаеш.

-Не, просто сега когато си дойде всичко се обърна. Но скоро заминава и чак лятото ще се видим. До тогава всичко ще се промени.-преглътнах

---

Няколко часа по-късно

Взех таблата със шотовете и отидох до масата ни с момичетата.

-Ето и буреносния облак.-казах името на шотовене

Оставих таблата и си взехме по един шот. На всяка имаше по още два. Направихме си наздраве и обърнах чашката. Секунда по-късно я оставих на таблата.

-Хайде да танцуваме.-дръпнах сестра ми

Двете затанцуваме в такт с музиката и се засмях. Май ще изпия и другите два шота.

Върнахме се до масата и си взех двете чашки.

-Хей, стой.-извика Еви

Тя също си взе чашките.

-Само с уста?-предложи

-Давай.-съгласих се

Вики и сестра ми пък все още танцуваха. А Бритни ни гледаше отстрани и ни се смееше.

След минута вече бяхме изпили и другите два шота.

-Заповядайте.-една сервитьорка дойде до нас с табла в ръка, в която имаше още десет шота

-Не сме ги поръчвали.-каза Бритни

-От заведението са.-кимна към бармана

Погледнах момчето. Май ще трябва да му благодаря.

-Сега се връщам.-казах

Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМАTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang