Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА

Глава 16

23:50 часа

-Ела с мен.-каза Браян и хвана ръката ми

-Къде?-попитах

-Хайде ела.-усмихна ми се

Излезнахме навън и отидохме при колата му.

-Какво?-погледнах го объркано

-Хайде, качвай се.-отвори вратата на колата

Усмихнах се и влезнах. Затвори вратата и се качи на шофьорското място.

-Къде отиваме?-зададох следващия си въпрос

-Някъде.-сви рамене

-Моля?-засмях се

-Мда. Отвличам те.-ръката му докосна бедрото ми

Прехапах устни. Точно това беше едно от желанията ми.. Бях му споделила преди време, че искам за рождения ми ден някой просто да ме отвлече за няколко дни и да се забавляваме.

-Защо?-направих се на объркана

-Мм реших, че е време да изпълня едно от желанията ти.-погледна ме за момент

-Само едно?-прехапах устни

-Мм много въпроси, задаваш красавице.-отвърна

-Тази вечер си доста секси.-казах

-Така ли?-попита ме

-Да.-отговорих

Чакай.. ние сега отиваме някъде. Аз обаче съм с неудобна рокля за изпът и неудобни токове които нося цяла вечер и вече ме болят краката.

-Браян стой!-погледнах го

-Какво, защо?-отби в страни от пътя

-Нямам дрехи.-обясних

Момчето си засмя и потеглихме отново.

-Не е смешно. Трябва да си събера някакъв багаж поне.

-Красавице, взел съм всичко необходимо. Така че се успокой. Виж.. в раницата на задните седалки съм ти взел някакви дрехи. Можеш да се преоблечеш. И други обувки съм взел.

-Как по дяволите? Кога?-махнах токовете от краката си

-Ами.. с малко помощ от сестра ти. И достатъчно време от теб, докато беше в банята.-обясни

-Помогни ми с ципа.-казах и се завъртях с гръб към него

Хвана го ципа и след секунди усетих как вече не съм закопчана.

-Благодаря.-преместих се на задните седалки

-Без сутиен ли си?

-А ти как мислиш?-отговорих на въпроса му с въпрос

-Ще ме подлудееш още тук в колата.-прехапах устни и се преоблякох

Върнах се на предната седалка и се закопчах с колана. Пуснах музика и въздъхнах.

-И сега няма да ми кажеш къде отиваме?-попитах

-Ами не.-отговори

-Добре, е.. да говорим за нещо друго.

-Добре.

-Защо беше преди седмица с Кейла?-зададох му следващия си въпрос

-Защото искаше да говорим.-отговори ми

-За какво?

-Няма значение.

-Добре, друг въпрос.. Мислил ли си някога това между нас да спре?

-А ти?-спогледахме се за момент

-И аз.-преглътнах -Защо ме избягваше цяла седмица, а сега ми отвличаш?

-Трябваше да си обясня някои неща.. Други да разбера.. Не е било нарочно.

-Мхм..-извъртях очи -Или си чукал Кейла.

Последните думи си ги казах под носа.

-Какво?-Браян не ме чу

-Нищо..-въздъхнах

-Повтори.-ръката му стисна леко бедрото ми

-Или си чукал Кейла.-повторих думите си с по-висок тон

Браян се засмя.

-Не съм я..-каза -От кога си станала толкова ревнива?

-Оо спокойно, не ревнувам.-изсмях се -Просто я мразя.

-Мхм, добре.. А ти какво прави през тази седмица?

-Ами видях се с приятели, тренирах, учих..-свих рамене

-Тези приятели да не се казват Лукс и Кристиан?-погледнах го и се засмях

-Май ти ревнуваш.

-Нее.. няма такова нещо.-поклати глава момчето

Извъртях очи. Мхм.. за това така реагира.