!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Двете момичета постоянно си играеха било то със съдбата или момчетата около тях.
Бела не искаше нищо обвързащо с който и да е. Тя не беше от хората които играят по правилата. Искаше да се забалява.. да взема от всичко по повече. В...
-Мм може. От колко часа е?-отпих от студения чай който си бях поръчала
-От девет.
-Ами съгласна съм.-свих рамене
-Чудесно.
---
Няколко часа по-късно
Усетих лека болка ниско в корема и си поех въздух.
-Любима..-Мат влезе в стаята
-М?-опитах се да се усмихна
-Какво ти е? Добре ли си?-дойде до мен
-Добре съм. Просто.. контракция.-преглътнах
-Да тръгваме към болницата.-опита се да ме вдигне
-Не.-изправих се -Няма нужда. Лекарката ми каза, че това можи да продължава поне още два три дни. Така че да се оправяме и да ходим на филма.
-Няма начин.-мъжа поклати глава -Ще звънна на Браян да дойдат тук. Поне ако има нищо да реагираме бързо. Стова ли?
-Мат..-погледнах го
-Разбрахме се.-целуна ме по челото и излезе от стаята
Аз от своя страна въздъхнах и се преоблякох с тази рокля:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Взех си телефона и слезнах долу. Мат говореше с Браян и за това отидох в кухнята. Е поне ще мога да ям всичко което ми се прияде.
Отворих шкафа със сладко и се усмихнах. Имаше от желираните мечета. Чакай, малко.. Сутринта изядох последния пакет. Това ме накара да се усмихна още повече. Взех си два пакета, заедно с шоколадовите бисквитки и затворих шкафа. А после отворих шкафа със соленото. Извадих два чипса и ги оставих на плота. Изпуках и пуканки.
-Любов..-Мат влезе в кухнята -Поръчах пици.
-Какви?-попитах и взехме храната
-Дви пиперони и две с царевица.-отговори
-Добре.
Оставихме нещата на масато и взех едното пакетче с жилирани мечета.
---
Контракция след контракция. Бях писала и на лекарката. Тя ми беше казала да следя през колко време са и щом станат през по-малък интервал от време, да ходим в болницата. Е, ами контракциите станаха през 5 минути. Дори не можех да ям от болка. Господи тези контракции. Изправих се и усетих нещо мокро.
-Мат..-преглътнах
Ии се озовахме в болницата след 10 минути. Преоблякох се с една ношница и седнах на една топка която ми бяха дали.
-Страх ме е..-поех си въздух
-Спокойно, любима.-Мат разтриваше гърба ми -Всичко ще мине както трябва. Няма от какво да се страхуваш. Ще мине за 5 минути.
-Не мисля.-поклатих глава
-Ще се справиш. Да извикам ли, Мика?
-Те са тук?-погледнах го
-Не, само Бела и Браян.-отговори -Но мога да кажа на Бела да им звънне.
-Не. Когато се роди, ще им звъннете. Но не и сега.-издишах въздуха насъбрал се в дробовете ми
-Добре, само се успокой.
Два часа по-късно
Гушках сина ни в ръцете си на болничното легло. Точно в този момент на вратата се почука и от там се показа Мат.
-Ела, тати.-усмихнах му се и дойде до леглото
-Бела и Браян дойдоха.-каза
-Нека влязат. Все пак трябва да се запознаят с племенника им.
Мъжа кимна и излезе, но само след секунди отново беше върте заедно с Браян и Бела.
-Бела..-започнах -Запознай се с Ейдриън.
-Господи, толкова е сладък и малък.-каза
-Искаш ли да го подържиш?-попитах я
-Да.-отговори
Дадох и го, и тя го хвана.
-Толкова си сладък. Само порасни още малко и няма да спра да те глезя.-засмя се тихо близначката ми
-Ти гледай да го разглезиш от малък и после ти ще се оправяш.-поклатих глава
