-Моля?-беше шокирана
-Да. А ти не се ли видя с Мат?-събух токовете си
-Ами видяхме се..-отговори
-Ии? Нещо случи ли се?
-Ами дойдохме тук.-отпи от кафето си
-Да бее. Няма начин. Сигурна ли си? Да не ме лъжеш?-засмях се
-Не. Дойдохме и цяла вечер си говорихме.
-Добре, аз обаче ще се кача да си взема душ. Ти ще дойдеш ли с мен във фитнеса?
-Да.-отговори
Взех си телефона и се качихме заедно на втори етаж. Влезнах в стаята, а после в дрешника. Огледах си дрехите и се преоблякох ето така:
Излезнах и вързах косата си на висока опашка. След което си извадих сака и в него си прибрах някои от нещата. Обух си обувките за фитнеса и излезнах от стаята. Слезнах долу в кухнята и си направих протеина.
-Готова ли си?-появи се сестра ми
-Да.-кимнах и излезнахме
---
Докато правех клекове пред огледалото, видях зад мен Браян. Беше на един уред за горна част. Повдигнах вежди, но продължих със серията си.
Щом приключих, оставих лоста и си поех въздух.
-Още колко серии имаш?-попита Кейтлин
-Една.-отговорих
-Добре.-кимна и отиде да си довърше упражнението
Обърнах се и отново взех лоста. Тези килограми вече са ми леки.. ще трябва да сложа по-тежки.
Тъкмо бях на края и един познат поглед ми се усмихна в огледалото. Оставих лоста и се обърнах.
-Кристиан..-усмихнах се леко
-Как си Бела?-попита
-Доста добре, ами ти?-попитах
-И аз. От доста време не сме се виждали..-каза
-Прав си.
-Е, какво ще кажеш да се видим довечера?
Погледнах за секунда Браян. Той от своя страна не спираше да ни гледа.
-Ами може.-повдигнах рамене
-Добре ще ти звънна после, за да се разберем.-целуна ме по бузата и отиде в другата зала
Въздъхнах и отидох до лег пресата. Сложих си килограмите с които правех на нея и седнах.
-Още колко имаш от триниронката?-Браян дойде до мен
-Още час.-отговорих
---
1 час по-късно
-Добре, значи сега ще се приберем и..-Браян ме прекъсна докато говорех с Кейт
-Кейт, ще взема сестра ти. За това ще трябва сама да се прибереш.-погледнах го объркано
-Добре, значи ще се видим по-късно.-отвърна Кейт и влезе в колата й
-Хайде.-каза ми момчето и велзнахме в колата му
-Какво ти става?-попитах
Той ме погледна объркано.
-Държиш се странно. Още от вчера. Първо това с Лукас.. после гледаш на криво докато говоря с Кристиан, а сега и ме отмъкваш ей така.
-Това ли беше Кристиан?-потеглихме
-Да.-кимнах -Какво ти става?
Момчето не отговори и въздъхнах. Добре, щом няма да ми отговаря.. и аз няма.
-Гладна ли си?
Загледах се през прозореца навън.
-Бела...
Няма да му говоря.
Няколко минути по-късно бяхме пред тях.-Да влезем.-хубаво
Ще вляза, но няма да ти говоря. Влезнахме и оставих сака си настрани.
-Нещо за пиене?
Извъртях поглед.
-Бела отговори ми..-Браян вече беше ядосан
-Аха.. значи когато ти ме попиташ нещо, трябва да ти отговоря. Но когато аз те попитам, ти мълчиш.-повиших тон
-Много добре знаеш, че отговарям само когато поискам.-отвърна със същия тон
-А ти много добре знаеш, че се държа с хората така както те се държат с мен. Не може да ме третираш като дете. Не може.
-Знаеш, много добре че не го правя..-изсмя се момчето
-Всъщност точно това правиш. За това мисля да си тръгвам.-казах и тръгнах да си взема сака
Браян обаче не беше на същото мнение, защото ме взе на ръце и занесе на дивана.
-Пусни ме идиот такъв.
Той обаче направи друго. Целуна ме по устните и то за дълго време.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Двете момичета постоянно си играеха било то със съдбата или момчетата около тях. Бела не искаше нищо обвързащо с който и да е. Тя не беше от хората които играят по правилата. Искаше да се забалява.. да взема от всичко по повече. В...