Глава 10

88 7 1
                                    

-Моля?-беше шокирана

-Да. А ти не се ли видя с Мат?-събух токовете си

-Ами видяхме се..-отговори

-Ии? Нещо случи ли се?

-Ами дойдохме тук.-отпи от кафето си

-Да бее. Няма начин. Сигурна ли си? Да не ме лъжеш?-засмях се

-Не. Дойдохме и цяла вечер си говорихме.

-Добре, аз обаче ще се кача да си взема душ. Ти ще дойдеш ли с мен във фитнеса?

-Да.-отговори

Взех си телефона и се качихме заедно на втори етаж. Влезнах в стаята, а после в дрешника. Огледах си дрехите и се преоблякох ето така:

 Огледах си дрехите и се преоблякох ето така:

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.

Излезнах и вързах косата си на висока опашка. След което си извадих сака и в него си прибрах някои от нещата. Обух си обувките за фитнеса и излезнах от стаята. Слезнах долу в кухнята и си направих протеина.

-Готова ли си?-появи се сестра ми

-Да.-кимнах и излезнахме

---

Докато правех клекове пред огледалото, видях зад мен Браян. Беше на един уред за горна част. Повдигнах вежди, но продължих със серията си.

Щом приключих, оставих лоста и си поех въздух.

-Още колко серии имаш?-попита Кейтлин

-Една.-отговорих

-Добре.-кимна и отиде да си довърше упражнението

Обърнах се и отново взех лоста. Тези килограми вече са ми леки.. ще трябва да сложа по-тежки.

Тъкмо бях на края и един познат поглед ми се усмихна в огледалото. Оставих лоста и се обърнах.

-Кристиан..-усмихнах се леко

-Как си Бела?-попита

-Доста добре, ами ти?-попитах

-И аз. От доста време не сме се виждали..-каза

-Прав си.

-Е, какво ще кажеш да се видим довечера?

Погледнах за секунда Браян. Той от своя страна не спираше да ни гледа.

-Ами може.-повдигнах рамене

-Добре ще ти звънна после, за да се разберем.-целуна ме по бузата и отиде в другата зала

Въздъхнах и отидох до лег пресата. Сложих си килограмите с които правех на нея и седнах.

-Още колко имаш от триниронката?-Браян дойде до мен

-Още час.-отговорих

---

1 час по-късно

-Добре, значи сега ще се приберем и..-Браян ме прекъсна докато говорех с Кейт

-Кейт, ще взема сестра ти. За това ще трябва сама да се прибереш.-погледнах го объркано

-Добре, значи ще се видим по-късно.-отвърна Кейт и влезе в колата й

-Хайде.-каза ми момчето и велзнахме в колата му

-Какво ти става?-попитах

Той ме погледна объркано.

-Държиш се странно. Още от вчера. Първо това с Лукас.. после гледаш на криво докато говоря с Кристиан, а сега и ме отмъкваш ей така.

-Това ли беше Кристиан?-потеглихме

-Да.-кимнах -Какво ти става?

Момчето не отговори и въздъхнах. Добре, щом няма да ми отговаря.. и аз няма.

-Гладна ли си?

Загледах се през прозореца навън.

-Бела...

Няма да му говоря.
Няколко минути по-късно бяхме пред тях.

-Да влезем.-хубаво

Ще вляза, но няма да ти говоря. Влезнахме и оставих сака си настрани.

-Нещо за пиене?

Извъртях поглед.

-Бела отговори ми..-Браян вече беше ядосан

-Аха.. значи когато ти ме попиташ нещо, трябва да ти отговоря. Но когато аз те попитам, ти мълчиш.-повиших тон

-Много добре знаеш, че отговарям само когато поискам.-отвърна със същия тон

-А ти много добре знаеш, че се държа с хората така както те се държат с мен. Не може да ме третираш като дете. Не може.

-Знаеш, много добре че не го правя..-изсмя се момчето

-Всъщност точно това правиш. За това мисля да си тръгвам.-казах и тръгнах да си взема сака

Браян обаче не беше на същото мнение, защото ме взе на ръце и занесе на дивана.

-Пусни ме идиот такъв.

Той обаче направи друго. Целуна ме по устните и то за дълго време.

Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМАOnde histórias criam vida. Descubra agora