Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА

Глава 30

-Ти, за какво идваш?-жената погледна мъжа

-Да ти дам едни документи.-отговори й

-Добре, дай ги. Аз ще ги погледна и по-късно ще говорим.

Андрю остави документите и излезе.

-Е, какво става? Ти не трябва ли да се на училище?-мама ме погледна и седна на стола

-Трябва, но не съм.-отговорих -Мамо искам да създада собствена марка.

-Добрее...-мама се усмихна -И искаш да ти помогна?

-Ами да.-кимнах

-Добре и какво ще предлагаш на пазара?

-Ами дрехи, козметика.. като парфюми и за почистване на лицето..-усмихнах се

-А имаш ли някакви идеи?-получих нов въпрос

-Да.-отговорих -Имам доста идеи.

-Добре, предлагам ти да направим така. Ще видя тези дни когато съм по свободна.. може би в петък. Ии ще поговорим повече. Тогава ще ми кажеш и повече за идеите си. Става ли?-мама повдигна вежди

-Да.-кимнах -А кой беше този?

-Един стар приятел. Сега измисляме заедно една колекция от мебели.-обясни

-Мхм. Ясно. Е, добре.. ще тръгвам.-станах от стола

-Добре, да очаквам ли довечера да се видим за вечеря?-засмяхме се

-Не.. Няма да мога. Джесика.. новата жена на баща му на Браян, иска да отидем у тях.-въздъхнах

-Така ли?-мама беше объркана -И ти прие?

-Браян искаше да отида с него.. Аз не бях съгласна.

-А какво става с теб и Браян? От както си дойде е постоянно у нас или ти у него.

-Ами..-преглътнах -Честно.. не знам. Но ще разбера и ще ти кажа.

-Добре, надявам се да няма проблеми.

-И аз. Чао, за сега.

Излезнах от стаята и влезнах в асансьора. Натиснах копчето за първи етаж и вратите се затвориха. През това време звъннах на Кейтлин.

По телефона

-Ало.-вдигна почти веднага

-Отидохте ли някъде?-попитах направо

-Ами да. Седнахме на бар Версаж.-отговори сестра ми

-Мм добре. До 10 минути идвам.-казах щом излезнах от асансьора

-Добре.

Затворих й и излезнах от самата сграда. Качих се в колата и потеглих.

След няколко минути бях в кафенето. Седнах на свободния стол и въздъхнах.

-Днес миришеш на класа.-каза Еви

-Ама разбира се.-кимнах -Ако знаете какво се случи...

-Какво?-попита Кейт

-Здравейте.-дойде една от сервитьорките

-Здравейте.. ами едно айс лате искам.-казах

-Добре.

Момичето си тръгна и погледнах останалите.

-Качих се в асансьора и при мен влезе един мъж. Попита ме за къде съм и аз му отговори за последния етаж..-започнах да обяснявам -И тоя ми каза "а, значи си дошла за обявеното място за работа". Останах без думи.

-Моля?-сестра ми беше объркана

-Чакай, чакай. Има още.-засмях се -И той беше за последния етаж. И щом се качихме, влезна в офиса на мама и затвори вратата под носа ми.

-Пф.. тоя пък за кого се е взел?-попита Вики

-И аз така си помислих. Ама си влезнах веднага след него и мама ме попита какво правя тук и аз и отговорих, че съм дошла да я видя. И мъжа попита дали това е едната й дъщеря.

-И мама какво каза?-Кейт полюбопитства

-Ами каза, че това съм аз. И го попита, защо я пита.

-И тоя каза ли й нещо?-следващия въпрос бе зададен от Бритни

-Искаше да й каже нещо, но аз го прекъснах като обясних причината.

-Моляяя??

-Да и мама ме погледна учудено, а мъжа беше ядосан.-засмях се

-И как няма да е.. Той най вероятно ще е опитал да се измъкне от разговора и да се оправдае. А ти си била честна и директна.

Кимнах и продължихме да си говорим.