Глава 59

71 4 0
                                    

 Две седмици по-късно

Алармата ми звънна и отворих очи. Щяхме да пътуваме близо 30ч. с прикачвание и ми идваше да си извадя всички дрехи от куфара, и просто да си легна отново. Но това нямаше как да стане. Станах от леглото и отидох в банята. През тези две седмици се случиха доста неща. С Браян ту се карахме, ту се забавлявахме..  Беше интересно. Може да се каже  че бяхме в нещо като връзка. Измих се зъбите, аккто и лицето, а после прибрах нещата в един несесер. Излезнах от банята и прибрах несесера в чантата ми. Оправих си леглото и се преоблекох с тези дехи:

Вързах си косата, взех си телефона, чантата, куфара и излезнах от стаята

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Вързах си косата, взех си телефона, чантата, куфара и излезнах от стаята. Тъкмо слезнах долу и отпред се чу как спира кола. Отворих вратата и Браян слезе от колата. 

-Наспа ли се?-попита

Вместо да му дада отговор, просто го изгледах на криво, извъртях очи и се качих в колата. Дийн седеш на предната седалка, а Еви на задната. 

-Има кафе.-каза момичето -Искаш ли?

-Мхм.-кимнах

Тя извади термоса и ми наля в една чаша. Браян се качи в колата и потеглихме. 

20 минути по-късно бяхме на летището където ни чакаха сестра ми и Мат. Аз бях изпила кафето в чашата ми, но имах нужда от още едно. Имахме два чаша до полета, за това си оставих нещата и тръгнах към кафемашината.

-Къде тръгна?-чух гласа на Браян зад себе си 

Махнах с ръка и скоро бях до автомата. Пуснах няколко монети и след секунди бях с друга чаша кафе. Върнах се при останалите и отпих. Погледа ми попадна върху Кейт, която се беше подпряла на рамото на мъжа до нея, затворила очи. Хмм.. Доближих ръката си в кояго държах чашата с кафе близо до лицето й, и тя отвори очи. Погледна ме, а аз повдигнах вежди питайки я безмълвно дали иска да пийне. Взе чашата, отпи и ми я върна.

-Не е добре да пиеш две кафета едно след друго.-Браян дойде до мен

-Да съм ти искала мнението?-погледнах го и отпих от кафето 

Имах чувството, че се прераждам с всяка една нова глътка. 

---

Събудих се, подпряла глава на рамото на Браян и се изправих. Боже, как ме боли главата. Чувствам се като болна. 

-Наспа ли се?-попита ме мъжа

-М...-поклатих глава в знак на отрицание -Имам нужда от кафе.

-По-добре пийни това.-каза и ми даде едно черно шипе

-Отрова ли има вътре, че да е черно?-попитах 

-Не.-засмя се леко и поклати глава -Хайде пийни.

Взех шишето и отпих. Беше енергиена напитка. И беше хубава. Изведнъж обаче усетих, че ми се гади. Станах и отидох до тоалетната. Пуснах водата да тече от чешмата и си наплисках лицето. Мамка му..

5 минути по-късно излезнах. Седнах до мъжа и си взех една дъвка. 

-Добре ли си?-попита

-Да.-кимнах уморено и затворих очи

-Хей..-чух гласа на сестра ми 

Обърнах се към задните седалки и я погледнах.

-Какво?-попитах

-Гадене?-повдигна вежди

-Мхм.-кимнах

-Искаш ли хапче?-зададе следващия си въпрос

-Не.-поклатих глава и си сложих слушалките

Пуснах си музика от телефона и затворих очи. Дали не съм.. Няма как. Не. Не. И не.

Пет часа по-късно кацнахме, взехме си багажа и с останалите влезнахме в летището, за да чакаме да стане време за другия полет. 

-Някой иска ли кафе?-попита Мат

-Аз.-отговорих веднага

-И аз.-каза сестра ми

-Аз също ще дойда.-каза Браян

-И аз идвам.-Дийн отиде с тях за кафета

-Какво стана в самолета?-попита ме Еви

-Просто имах нужда да се наплискам с вода.-отговорих 

-Наистина ли си добре?-попита ме Кейт

-Защо да не съм?-бях обърката

-Ами изведнъж започна да ти се гади. Отпандала си..-извъртях очи

-Не е това което си мислиш,

Мъжете дойдоха и Браян ми даде едната чаша с кафе. 

Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМАDonde viven las historias. Descúbrelo ahora