Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА

Глава 52

Мъжката ръка минаваща по бедрата ми, ме изкара от мисли. Да се обърна ли? Сърцето ми препускаше лудо. Но защо?

Ръката спря и преглътнах. Явно Браян все още спеше. Хванах ръката му и се опитах да я махна от мястото й. Дано не се събуди. Дано не се. Махнах я, но само след секунди тя беше увита отново около корема ми.

-За къде си се разбързала?-попита мъжа с нисък глас

-Аз..-поех си въздух -Трябва да ставам. И главата ме боли.

-На нощното шкафче има чаша с вода и хапче.-промърмори

Чакай, какво? Обърнах се към шкафчето до леглото и видях, че наистина има чаша с вода и хапче в една малка чинийка. Взех хапчето и го изпих.

-Доста ли те боли главата?-Браян ме гледаше с напълно отворени очи

-Не.-отговорих -Ти от къде знаеш, че имаше хапче и вода?

-По раното се събудих и ги донесох.-отговори

-Благодаря.-станах от леглото

Влезнах в банята и отново се замислих за снощи.

"-Ще ми отговориш ли?-погледнах го настоятелно след като се преоблякох да съм с пижамата ми

-Трябваше да си изясня някои неща.-прибра паднал кичур зад ухото ми

-Кои?-зададох следващия си въпрос

-Ще говорим някой друг път, за това. Хайде, трябва да поспиш.-подкани ме

-Ще..-прехапах устни -Легнеш ли с мен?

Браян се усмихна.

-Имах предвид.. и ти трябва да поспиш, а е твърде късно, за да се прибираш у вас сега.-засмях се леко

-Добре, лягай. Аз ще се съблека и ще дойда при теб.-каза

Кимнах и легнах в леглото. Минута по-късно мъжа също легна до мен. Обърнахме се един към друг и продължавахме да се гледаме в очите, докато не се поддадох на умората."

Измих се и излезнах. Мъжа все още седеше в леглото ми.

-Какво ще правиш днес?-попита ме

-Ще ходя до офиса, а после имам малко работа навън. Защо?-погледнах го в огледалото на тоалетката ми

-Ами нали се съгласи да ми помогнеш в избора за подарък, за рождения ден на майка ми.-припомни ми

-Амиии.. след като приключа работата в офиса, ще ти звънна и ще отидем до някои магазини.-обясних

Влезнах в дрешника и се преоблякох с тези дрехи:

Ии обух тези токове:

Излезнах от дрешника и седнах пред тоалетката. Оправих се набързо, а през това време Браян също се оправи. Слезнахме долу и видях брат ми на дивана.

-Вие двамата.. отново ли?-повдигна вижди

-Пич, размърдай си задника и направи нещо.-каза му Браян

-Съгласна.-кимнах и си взех ключовете за колата

Излезнах и се качих в колата ми. Потеглих и след няколко минути бях в офиса.

-Добро утро, госпожице Грейс.-появи се асистентката ми

-Добро утро. Има ли нещо?-попитах

-Да. Току-що дойде една жена. Казва се Наталия, и каза че се познавате..-отговори

-Добре, нека влезе.-поех си въздух

Защо ли беше дошла Наталия? Дали нещо й е казал Браян? Или не?

Асистентката ми излезе и след секунди влезе Наталия.

-Добра утро, Бела.-усмихна се

-Добро утро, Нати.-усмихнах се -Как си?

-Доста добре. Ами ти?-седна на стола срещу мен

-И аз. Искаш ли да ти поръчам кафе?

-Може.-съгласи се

Поръчах ни две кафета и се обърнах отново към нея.