Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА

Глава 53

-Е.., не че не се радвам да те видя, но защо си дошла толкова рано?-зададох друг въпрос

-Ами.. тъй като в други ден ми е рождения ден, реших че ще го отпразнувам и бих искала ти също да си сред гостите. Не приемам възражение.-засмяхме се

-Естествено, че ще дойда.-потвърдих -У вас ли ще е?

-Не, в ресторант Blu-ray.-отговори

-Чудесноо.-скоро бях вечеря там и доста ми хареса -Нооо не мисля, че идваш само за това.

-Така е..-кимна Наталия -Може ли да попитам какви са отношенията ви сега с Браян?

-Приятелски.

Разбирах я, защо ме пита.

Асистентката влезе и ни остави двете кафета на бюрото. А после ни остави и сами в офиса.

-Как е при теб?-жената зададе следващия си въпрос

-Всеки ден се сблъсквам с нещо ново. Един ден.. някакъв артикул се е повредил, друг ден проблем с доставката.. Трети ден, пък имало проблем със снимките на моделите. Нов ден, нов проблем.-поклатих глава и се засмях леко -Ще се изненадам ако днес не ми звъннат, за да тичам на някъде.

-Това е живота.-кимна Наталия

-А при теб как е?-попитах я

-Доста добре, не мога да се оплача. Запознахме се с Джесика.

Джесика.. жената на баща му на Браян. Еха, това не го очаквах.

-И как ти се стори?-полюбопитствах

-Добра жена е. Май ще се разбираме.

-Наистина е добра. Все още си спомням как ме помоли да накарам Браян да отидем у тях на вечеря, за да може да се опознаят и да няма проблеми след време.

---

Спрях пред един от магазините до кората на Браян и го видях да ме чака точно до нея. Гледаше си телефона, но щом излезнах от колата ме погледна.

-Здравей.-усмихна се

-Здрасти.-отвърнах на усмивката му с усмивката -Е, нека влезем.

Влезнахме в магазина и се усмихнах на жената която работеше като продавачка тук.

-Здрасти Мади.-усмихнах се

-Здравейте.-усмихна се -Как е?

-Добре. А при теб?-попитах

-И при мен. Е, как да ви помогна?-зададе следващия си въпрос

-Търсим подарък за майка му.-отговорих -Какво ще ни предложиш?

-Амии може да й вземете една кутия в която има ароматна свещ, мини ваза с изкуствено цвете, писалка или стъклено слонче. Зависи дали искате да й остане за спомен  да го използва или просто да си стои на някой рафт за украшение.

-Какво ще кажеш?-погледнах го на Браян

-Амии не знам.-сви рамене

-Мъже.-извъртях очи и се засмях с жената срещу мен -Ще разгледаме и ще видим какво може да вземем.

С Браян започнахме да разглеждаме по рафтовете, но нито на него нещо ме допадна, нито на мен. Благодарих на Мади и излезнахме.

-Е, къде отиваме?-попита мъжа

-Не знам. Ако искаш може да отидем да й вземеш някакъв парфюм.-въздъхнах

-Всъщност.. това е добра идея.-съгласи се -Хайде да се качваме в колата.

-Аз ще си дойда с моята.-отговорих

-Бела, няма смисъл. Просто ще отидем до магазините, а после ще те върна и ще си вземеш колата.-каза

-Добре.-преглътнах и се качихме в колата му

Потеглихме и след няколко минути бяхме в един от магазините, от който обичах да си взимам парфюми.