Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМА

Глава 3

3 часа по-късно

Поех си въздух и погледнах Браян.

-Тръгваме ли?-попитах

-Да.-отговори той и потеглихме -Довечера какво ще правиш?

-Не знам. Може би ще се видим с момичетата.-повдигнах рамене -Защо?

-Ами мислех да те открадна.-отговори

-За няколко часа ил..-прекъсна ме

-За цялата нощ, и следващия ден.-погледна ме за момент а после върна погледа си върху пътя

Полазиха ме тръпки по гърба.

-Ще говоря с момичетата, и ще видя какво ще правя.-въздъхнах -Ти няма ли да се видиш с момчетата?

-Не.-кратък и точен отговор

Няколко минути по-късно бяхме пред училище ми. Нямаше никой, което значеше че сега всички имат часове.

-Ще те взема в 9.-каза изведнъж Браян

-Не, ще си дойда с колата.-отвърнах

-Ще те взема. Точка по въпроса.-извъртях очи и излезнах от колата

Тъкмо си тръгна момчето и звънеца би. Всички излезнаха, включително и сестра ми.

-Е, прибираме ли се?-попитах

-Да.-отговори

-А довечера ще се съберем ли?-погледнах и останалите момичета

-Аз ще излизам довечера с Матю.-Кейтлин ме погледна

-А аз ще съм с Лео.-отговори Вики

-Аз вече имам уговорка с една приятелка.-каза Бритни -Ако искате може утре вечер да се съберем.

-Може.-качихме се в колите

-Какво стана с Браян?-попита сестра ми

-Нищо, довечера ще се видим.-отговорих

-У нас или у тях?-потеглихме

-У тях естествено.

-Добре.

-Между другото Матю днес ме помисли за теб.-казах

-Да разбрах. Първият му въпрос беше "кога успя да се преоблечеш"..-засмяхме се

---

5 часа по-късно

Телефона ми звънна и видях, че е Браян.

По телефона

-Готова ли си?-попита щом вдигнах

-Да.-отговорих

-Добре, аз съм долу.-затворих му

Взех си раницата с нещата и слезнах надолу.

-Ще се прибираш ли тази вечер?-попита мама

-Не.-отговорих и излезнах

Качих се в колата на момчето и потеглихме.

-Гладна ли си?-попита изведнъж

-Не.-отговорих

-Добре.

-А къде отиваме сега?

-Ами мислех да се разходим и после да отидем у нас.

-Добре.-кимнах

Няколко минути по-късно оставихме колата на паркинга и влезнахме в самия парк.

-Така и не ми каза как е в университета.-казах

-Ами едно и също е. Само че там се виждаш с много повече хора.-отговори момчето

-Здравей Бела.-видях Лукас срещу мен

-Лукас.-усмихнах се леко

-Как е?-попита

-Доста добре. А при теб?

-И при мен. Малко ми липсваш.-намигна ми

Повдигнах вежди и се засмях.

-Ще се видим някой път.-казах и продължих да ходя напред с Браян

-Какво трябва да значи това?-попита

-Занимавахме се преди време.-отговорих -Но не беше кой знае какво.

-Само това?

-Защо си толкова любопитен? Ако не те познавах щях да кажа, че ме ревнуваш.-седнахме на една пейка

-Бела..-въздъхна Браян

---

-Честно казано това ми липсваше..-проговори Браян докато седяхме на дивана

-Кое по точно?-погледнах го

-Ами това.. да се виждаме и да правим каквото си поискаме.-сви рамене

-Ти това можеш да правиш и в Далас.-казах замислено

-Не е същото.-отвърна момчето

Какво по дяволите имаше предвид с това?

-Майка ми ще дойде за малко, нали нямаш проблем?-Браян проговори след като погледна телефона си

-Никакъв проблем.-кимнах

-Добре.-целуна ме момчето по устните

А аз поставих малка целувка на врата му.

-Това не биваше да го правиш..-засмях се

Точно това ми трябваше сега.