Глава 24

81 9 0
                                    

Няколко дни по-късно

С Браян пътувахме от няколко часа и никой нищо не казваше. Слушахме музиката и се наслаждавахме на пътя.

-Ще отида.-промърми момчето

-Къде?-погледнах го объркано

-На сватбата. Но ще дойдеш с мен.-погледна ме за момент

-Браян аз няма какво да правя там.-отвърнах

-Напротив. Ела с мен, иначе не знам как ще издържа цялата вечер.-каза

-Добре.-въздъхнах

Глт на Кейтлин

Събудих се от звука на затварянето на входната врата. Мат спеше спокойно и въздъхнах. Станах от леглото и излезнах от стаята. Бяха сестра ми и Браян.

-Добро утро.-поздравих

-Четири следобяд е.-отвърна Бела

-Моля?-бях объркана

-Мхм.-кимна

А през това време момчето влезе в спалнята с куфара.

-Какво става при теб и Браян?-попитах

-Нищо.-отговори момичето срещу мен -Казах му за Кристиан.

-Сериозно?!-това вече ме шокира -И той как реагира?

-Честно... зададе ми няколко въпроса, но реагира спокойно.-сви рамене -Знаеш.. той не иска да показва много от емоциите си пред мен.

-Мхм.-въздъхнах

-А ти защо си спала толкова време?-Бела присви очи

-Ами снощи бяхме на бар с Мат, Лео и Вики. Иии се прибрахме много късно.-отговорих

-Ти и Лео или ти и Мат?-извъртях очи

-Аз и Мат. Лео трябваше да изпрати Вики, но нищо повече не знам.-обясних

-Ахааа и сега Мат е в спалнята?-засмяхме се

-Мхм.

-Ама вие все още ли сте просто приятели?-Бела направи кавички

-Не.-усмихнах се -Събрахме се вечерта на рождения ни ден.

-Сериознооо?

-Да.

-Значи може да му погодим някой номер?-сестра ми се засмя

-Мхм. Можем.-кимнах и се засмях след нея -Аз обаче се връщам в стаята. Между другото мислехме довечера да излезем цялата компания. Какво ще кажеш?

-Идвам.-кимна -Ще говоря с Браян и ще ти кажа.

-Добре.-влезнах в спалнята

Легнах в леглото и си взех телефона. В този момент ръката на спящотото момче се уви окол талията ми. Усмихнах се и реших да си направя тик ток.

---

-И сестра ми с Браян ще дойдат.-говорехме с Мат

-Те заедно ли са?-попита момчето изведнъж

-Не.-отговорих -Просто приятели.

-Яснооо. Между другото утре вечер сме на вечеря у нашите.-това вече ме накара да спра с действията си

-Моля?-попитах

-Да.-кимна

-Мат.., не съм готова.-поех си въздух

-Аз пък мисля точно обратното.-момчето ме придърпа да седна в скута му -Виж, разбирам че сме от скоро знаедно, но прекалено дълго време чаках. Занимавахме се почти цяла година. Пък и майка ми иска много да ни види отново.

-Добре.-въздъхнах

-Спокойно, сигурен съм че ще мине добре.-Мат ме целуна по бузата

-Добре.-кимнах -Сега ме пусни, за да се облека.

Отидох в дрешника и огледах дрехите си. Дали да не съм с рокля? Мм не. След 10 минути чудене реших да се облека с тези дрехи:

 След 10 минути чудене реших да се облека с тези дрехи:

Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.

Щом бях готова, излезнах и седнах пред тоалетката.

-Но ще вземем нещо на вашите. Бутилка вино или уиски. Може и двете и една кутия с бонбони.-погледнах момчето докато се гримирах

В отговор получих лек смях.

-Не е смешно.-поех си въздух -Даже напротив. Как може да ми кажеш в последния момент, че вашите ни канят на вечеря?

-Майка ми искаше вечерта след като се запознахте да отидем у тях. Така че се радвай, че не съм се съгласил.-Мат дойде до мен

-Сериозно?-спрях с действията си

-Мхм.

Събрани От Съдбата: ДВОЙНА ИЗМАМАOù les histoires vivent. Découvrez maintenant