Ах, ако можеше да видиш и себе си през моите очи...
Да разбереш колко те обичам и защо "моя бряг" те наричам.
Усмивката ти, грееща като току-що изгорялото слънце.
Дори в мъглата пак я има, твоята усмивка винаги е с мен.
Буйните ти руси къдрици, разпиляващи се по изгорелите ти рамена ми напомнят за вълните, разбиващи се на брега.
Прегръдките ти топли и мили, както слънцето ме гали винаги.
Очите ти, многоцветни, водещи до душата ти пъстра и различна напомнят на морето, където толкова много истории и живот са скрити.
Не всеки ги вижда...
И аз не ги виждах, но ти ме научи.
Показа ми смисъла да живееш край морето, не заради плажа и лятото, а заради историите и уюта.
Това ми даваш ти, но не знам дали осъзнаваш колко съм благодарен, ще те срещнах.
Тук, на морето, където всеки ден може да изглежда еднообразен, но това е само за тези, които не виждат.
Тези, които виждат и разбират виждат цветните дни.
Виждат и пъстрата ти душа и разпиляния ти, но неповторим ум.
Просто истинската теб...
Ти ми помогна да открия и себе си, а си мислих, че знам всичко.
Ти ми показа как да виждам и усещам истината.
Моето място, това си ти.
Не ми трябва друго.
Само ти.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
мисли
ПоэзияТук със сигурност няма да намерите перфектните стихове, подредени по строфи и съгласувани по бройки звука. Тук единствено се крие една малка част от мен, а именно мястото, което ми позволява да творя и да повярвам, че и аз мога да съм творението. М...
