мисли

да бъда

Всеки е мислил по въпроса -
какъв иска да е като порасне.
Всеки е получавал този въпрос.
Истината е,
че с времето постоянно променяме отговорите си
дали защото осъзнаваме нереалистичното
у тях или ги постигаме и губим интерес от покорения връх и искрата се губи,
не е ясно...
Като дете си спомням,
че основно исках да порасна
и да съм русалка,
за да прекарвам повече време на морето. Обичах слънцето и морската вода.
Малко по-късно
се отнесох по-професионално към нещата. До 10 годишна възраст бях минала всевъзможни професии.
Режисьор и актриса за детските игри,
както и главен готвач,
що се отнасяше до местния бизнес на кварталната площадка.
Така преминавах от професия на професия. От сфера в сфера.
Все още го правя ако трябва да сме честни. Не познавам някой с по-разбъркани интереси и това може би е забавното.
Кой би предположил,
че уж скучния точен и логически мозък
би се интересувал от социалните връзки
и отношения с хора раззисквайки всяка малка част от човека срещи мен.
За творчеството не мисля дори да коментирам.
Никога не съм успявала да го погледна като истинска професия и по-скоро като задължение.
Това е моята терапия и моят свят,
където мога да бъда това,
което чувствам.
И отплесвайки се толкова
във видимо значимите неща от живота
както казваха околните,
някак си забравих...
Забравих,
че на първо място
човек има избора какъв да бъде,
но не по професия,
а по същност и държание.
И ако днес можем да бъдем всичко,
нека на първо място сме
добри, разбиращи и обичащи.
Нито едно постижение в кариерния свят
не може да се сравни с това,
което реално оставяш след себе си...
А именното това,
което оставяш у хората.
Това е истинската ни следа.
И нека не бързаме толкова
Нека не губим истинския успех
от това да постигнем нещо,
дори и на пръв поглед малко
И ако днес мога да убедя дори един човек, ще го кажа пак
Бъди добър човек,
останалото само ще се нареди.