мисли

след време нямаш време

Спомняш ли си онзи път,
когато докато пътуваше със влака
и изведнъж се сети за онази ситуация
и се отнесе тотално.
Пропусна една от най-красивите гледки пред себе си, докато беше вглъбена какво ти беше казала, човек, който вероятно дори не помни името ти.
Или пък последния ден в училище, когато вместо да си говориш с всички останали, ти витаеше в облаците планирайки какво ще стана точно след месец, пропускайки една от съкровените истории на хората около теб.
Ами онзи път на рождения ти ден?
Когато беше с любимите си хора, заобиколена от грижа, обич и хора, които наистина те ценят.
И ти пак мислите за точно един човек, който не беше тук.
Все още си представяше как той е тук, как те прегръща и ти подарява онова колие, което му бе споменала, че искаш и любимите ти цветя естествено.
Всичко тези моменти, когато си тук, но само тялом.
Душевно се рееш някъде.
Човъркаш в миналото.
Бъркаш се в бъдещето.
И бродиш в илюзиите си.
И какво изпускаш накрая...?
Всичко, което е тук и сега.
Всеки един момент, който би могъл да се превърне в най-скъпият спомен след време, само ако го изживееш точно сега.
Ами съкровените моменти, които изпускаш заради страх, притеснение и предразсъдъци?
Когато видя онова райско кътче на стотина метра от теб...
Помниш ли защо не отиде?
Ах тази пропусната възможност да видиш поредната живопис от близо.
Ами когато срещна готини хора и от притеснение и неувереност не каза почти нищо, а се затвори в своята крепост.
Издигна за пореден път стените, все пак наблюдавайки от обезопасена си кула.
Или дори когато се страхуваше да качиш онази снимки или онова видео.
Скъп момент, запечатан на лента.
Скъп спомен, който ти отново искаше да съобразиш с другите, а не със себе си.
Криейки се уж от натрапчивите си мисли, неосъзнавайки колко дълбоко всъщност те контролират.
Стига
Толкова си изгубена.
И продължаваш да навлизаш в лабиринта на мислите си, губейки каквото и да е връзка с тук и сега.
Спри.
Остави високо и всички.
Ела отново тук.
Тук и сега.
Отиди на това пътуване.
Разкажи за онова напиване.
Качи онази снимка.
Остави го да те целуне.
Обади ми се.
Кажи им колко ги обичаш.
Танцувай под дъжда, пеейки тази песен.
Всичко.
Просто бъди тук и сега.
Защото докато си някъде другаде
губиш време,
и колкото и да си повтаряш,
че имаш време
нямаш
Защото след време няма да имаш възможност пак да си точно тук.
Да изживяваш точно това.
Да си точно с тези хора.

Защото след време
няма да имаш това време.