Беше добра лъжкиня,
няма какво да се заблуждавам.
Можеше да лъже и да контролира ситуацията винаги.
Винаги го правеше толкова естествено и реално никой не можеше да разбере кога и как лъже,
защото никой не допускаше,
че този слънчев ангел имаше своя дяволита усмивчица и пламък с очите.
Но имаше едно нещо, за което никога не лъжеше...
Не лъжеше за това, дали обича или - не.
Никога не си бе позволила да заблуди някого с чувствата си.
Беше директна и искрена дори до болка, ако се наложи.
Не се страхуваше да обича, макар и всичките случаи зад гърба ѝ, биха ѝ дали солидно оправдание.
Не се страхуваше да живее с розите, защото можеше да се нарани от бодлите им, а се любуваше на красотата им, преглъщайки и дори забравяйки бодлите, обляти с кръвта...
Не се страхуваше от пламъка на любовта.
Не се боеше да се опари,
тя обичаше топлината и танца му.
Винаги бе готова,
не само да се опари,
а и да гори...
YOU ARE READING
мисли
PoetryТук със сигурност няма да намерите перфектните стихове, подредени по строфи и съгласувани по бройки звука. Тук единствено се крие една малка част от мен, а именно мястото, което ми позволява да творя и да повярвам, че и аз мога да съм творението. М...
