мисли

мозайка

Твърдението, че истинското наследство, което оставяме на света е всъщност това, което сме оставили у другите през живота си, е красиво. Нали?
Но какво ще кажем за това, че по тази логика ние самите сме изградени от нещата, които сме срещани, изпитали и преживели.
Точно така
Ти си онзи пъстър морски изгрев след силна буря
Ти си обичта, която даваш на другите, независимо дали когато просто се усмихнеш на непознат, помахаш на дете или помогнеш на някого.
Ти си онази топлина, която оставяш у другите с прегръдката и целувките си.
Ти си онази светлина, която винаги се показва щом се усмихнеш и засмееш.
Ти си и онази тъга, която така интензивно изживяваш с всяка пролята сълза и всеки трепет на сърцето.
Ти си и този опит и истински успех, които трупаш след всяко падане и всеки изкачен връх
Ти си и мълчанието, което се промъква винаги като едни страничен наблюдател по време на кулминацията, а всъщност е най-добрият разказвач, просто го чува само този, който слуша.
Ти си и възхищението, което отправяш към света. Независимо дали към малката червена калинка, казжамал на пръста ти, красивата картина, спирачният дъха пейзажи или огромния небостъргач.
Ти си възможността да се радваш на всяко нещо, което очите ти съзрат.
Но ти си и страхът, който кротко и тихо понякога си позволява да се настани на рамото ти и да те опитва по дивата и пъстра пътека на живота, който е изпълнен с неизвестности, които обаче най-любимите ти моменти ще изградят.
Ти си и този остър ум, който впечатлява околните не само със знаменитията си, но и с интереса към всяка една непонятна част от този огромен и безкраен пъзел, наречен живот.
Ти си чистотата, която така спокойно ти позволява да живееш без да си обречена на мъглата от лъжи и съмнения.
А може би най-вече си и вярата, която е така безусловна и неотделима от цялото ти същество. Вярата в теб, близките ти, емоциите и живота може би. Вярата, че всичко се случва с причина. Причината, която ти показва нови висоти, след като те е свалила рязко след дълъг полет.
Полет по маршрут, който на теб вече добре бил ти е познат. Но макар и комфортен, е липсвала искрата и желанието за нещо ново.
Ти си тази искра. Този малък пламък, който се крие в очите ти и показва целеустремеността и същинското влечение.
Ти си и силата - онази, която се изправя, дори когато душата още стои на колене. Силата, която не крещи, а шепти и тихо продължава. Силата, която помага да си тръгнеш, когато най-малко искаш, но трябва. Силата, която те държи преди да се сринеш на парченца и да се превърнеш в сърцето, което си, само че този път в сърце, разбито ннапасти любов
Ти си всичко това и още много неща.
Всяко парченце носи своята история и стойност.
И точно тази пъстрота те прави толкова цялостна.
Тази шарена музайка, която в нечии очи би била просто поредната керамика, но в правилните би била разглеждана като произведение на изкуството.