Само от сега да кажа,че цялата глава е от името на Сехун
Уф. Баси тъпия ден, нищо не се случва,дори нямам кой да пребия...
Чакай малко. Защо Лухан върви след новия,а аз защо още не съм пребил тоя висок пръч да знае кой e шефа?!Осъзнах,че съм пропуснал много,затова реших да разбера какво става.Само като се приближих до тоалетната,всички се махнаха - никой не смееше да ме погледане в очите, така и трябваше(хехехе лош Сехун:3)
Чух, че някой говори,но не разбирах какво - чуваше се само буботене.Не исках да се приближавам много,за да е по-интересно,така де -обичам драматичното влизане (#LOL).Както се бях задълбочил в мислите си чух тряскане - беше много шумно. Е, това вече ме подразни.
Влезнах в тоалетната.Гледката беше наистина интересна - не очаквах това от Лухан.
-УАУ! Това от теб не го очаквах, братле - изрекох с явна заядливост,за да го подразня
-Знаеш, че това е по моята част,Лухан.
Той ме погледна и се усмихна.
-Ооо . Миличкият ми той.Сега какво ще правиш?- докато говореше новият беше пред него. Бе застанал на колене,като цялото му лице беше в кръв.Следеше разговора ни с интерес,въпреки че уплахата по лицeто му си личеше. Реших да го оставя за по-късно.
Пристъпих към Лухан и клекнах до него,така че да съм лице в лице с новия. Погледнах го,усмихнах се мазно и му казах да се омита.Щом чу това,момчето грабна раницата си и профуча през вратата на тоалетната.
Аз се изправих и погледнах Лухан - очевидно беше раздразнен.Усмихнах му се, а той понечи да ме удари -хахах,лош ход - хванах ръката му и го фраснах в корема. Той се преви,а аз допрях устни до ухото му
-Знай си мястото,това е моя територия - изрекох го през зъби,но всъщност бях
заинтересован , защо изведнъж ангелчето на даскалото се превръща в дявол...
*timeskip*
Викат ме в дирекцията ли? Мен? Хахах... Бях в класната стая,когато чух. Веднага погледнах злобно към класа, но всички млъкнаха. Хмм,не може да е някой от тях - прекалено са страхливи.Сетих се - онзи новия,нали?Така ще го подредя, че ще му се прииска да върне времето назад...
Излезнах от стаята и тръгнах към дирекцията.В коридора видях и Лухан,погледите ни се засякоха, но и двамата просто продължихме да вървим.Щом стигнах до дирекцията спрях отпред и почуках. Новият явно бе издал и Лулу -той седна да чака реда си на стола.
*в дирекцията*
Вратата се отвори и аз влезнах.Поздравих директора и той мен,като ми каза да седна.Щом изпълних желанието му,започна да говори.Мислех си,че ще ми говори за това,че ще бъда изключен при още едно провинение или нещо подобно, но не.Изобщо не бях прав- явно новият е разбрал за репутацията ми и не ме е издал.Директорът още говореше,но аз не го слушах особено. Осъзнах се и уцелих точно момента, в който правеше заключение
-.....ето защо искам да вземаш повече участие в извънкласни дейности - може да се включиш в отбора по баскетбол - разбрах че си много добър.
Бях изненадан в каква посока разговорът пое, защото изобщо не очаквах това.Просто казах, че ще се включа в отбора, сбогувахме се и след малко вече бях в коридора. Затворих вратата и се усмихнах мазно на Лухан
-Явно само теб са изклюкарили, Лу...Кофти -намигнах му и се наслаждавах на раздразнената му физиономия
Преди да продължа да ходя по коридора се обърнах и видях как чука на вратата.
Ето я и новата глава!Надявам се да ви хареса,пак казвам,че ще пускам глави през 2-3 дена,колкото е възможно по-често,затова може и да не са особено дълги. Извинявам се,ако има грешки.Приятно четене ^-^
YOU ARE READING
Ти преобърна света ми
RandomЛухан е най- обикновен тинейджър. Най- популярното момче в училището, харесван от всички, има перфектния живот, докато един ден не получава обаждане, което ще преобърне целия му свят... Историята е победител в категория Slash на наградите WattyPadAw...
