Ти преобърна света ми

Пета глава

*след седмица от името на Лухан*

Утре е погребението на баща ми.Откакто инцидента се случи всичко ми се вижда безсмислено,ходех на училище само,за да се разсея,но нямаше особен резултат.Коренно се промених.Усещам го.Промяната в държанието ми не остана  незабелязана и от другите,но на кой му пука,на момичетата сега дори им се харесвам повече от преди,а не знаех,че това е възможно(кво да се прай,всички обичат Лулу :Д)

Момчетата се опитаха да говорят с мен,но аз все си намирам някакво оправдание.Споделих на Тао за случилото се,но някак си вече изобщо не искам да го споменавам,въпреки че мисля за това нон-стоп.

Часовете свършиха.Трябваше да си купя костюм,а въобще не ми беше до пазаруване.Накрая просто се обадих на Джин и го помолих да дойде с мен,за да си избера по-бързо.С него ми беше по-лесно да говоря,наистина го чувствам като по-голям брат.

Джин ме взе с колата си от вкъщи и потеглихме към най-близкия мол.Паркирахме  и влезнахме в сградата.Видях един магазин ,който ми хареса и влезнахме.Пробвах около пет костюма и накрая си избрах,Джин също си избра,като той от второто пробване си хареса.Освен костюмите си купихме ризи,панталони и обувки,платихме ги и се качихме на горния етаж.

Бяха минали два часа и огладняхме.Купихме си храна и докато ядяхме завързахме кратък разговор.Очевидно беше ,че Джин внимава какво казва-това ме накара да се чувствам странно,хем ме караше да се чувствам добре,защото не ме разпитва,хем се чувствах сякаш трябва да му споделя мислите си.

Скоро се стъмни и си тръгнахме от мола,Джин ме откара до вкъщи,благодарих му за отделеното време и се прибрах.Реших да се изкъпя.Съблякох се и влезнах в банята,топлата вода ме обля,а мислите за миналото пак завзеха ума ми.Не усетих как времето минава,затворих очите си за миг и като ги отворих цялата баня беше замъглена от парата.Спрях водата ,увих кърпата около тялото си. Мързеше ме,обикновено спя с някоя стара блуза,но сега просто си сложих нови боксерки и се пльоснах пред диван,включих телевизора и неусетно съм заспал...

*На сутринта*

ААААААА....Събудих се от звънящият ми телефон,обикновено се наслаждавам на музиката,но сега направо ме убиваше!Отговорих на обаждането без да погледан кой ме търси,едвам казах ало,а от другата страна се чу гласа на Джин.

-Знаеш ли колко е часа?!-каза го някак ядосано,но не викаше

-Нямам никаква идея -все още не се бях разсънил и не се сещах за погребението...Джин замълча,а мен изведнъж ме връхлетя спомена за днешното събитие,веднага погледнах часовника на телефона ми,щом осъзнах,че имам само час да се оправя и да стигна до гробището...

-Ааааа,хьонг,аз трябва да се оправя..-започнах да мисля на глас,а той ме прекъсна

-Ти се оправяй и след 20 минути ще те взема с колата от вас

След като ми каза това,веднага затворих,метнах телефона,изключих все още работещия телевизор и по най-бързия начин започнах да се оправям.Изстрелях се в банята ,измих си зъбите и лицето,реших да се изкъпя за две минути. Излезнах от банята и погледнах часовника,имах 10 минути да се облека.Извадих дрехите,оправях вратовръзката си,когато на вратата се звънна.Отворих и Джин влезна,поздравих го и му казах,че ми трябват две минути да се оправя.Той седна на дивана,а аз се погледнах в огледалото за последен път,взех телефона си и ключовете.Казах на хьонга ми ,че съм готов и излезнахме. Аз заключих къщата и потеглихме с колата.Щом стигнахме на гробището нямаше хора,бяхме само двамата.

*time skip*

Погребахме баща ми.Плаках много,сълзите просто не спираха.Дойдоха много хора,някои се поинтересуваха как е майка ми,като ми казаха да съм силен.Момчетата бяха дошли,всички се изредиха да изразят съболезнованията си,благодарих им,а те не ме оставиха сам и за момент.Накрая много се изморих,бях скапан по-скоро душевно,отколкото физически.

Вече беше време да се прибирам,всички си бяха тръгнали,само момчетата и Джин все още бяха с мен.Всички тръгнахме към паркинга,като там се разделихме.Тао настоя да дойде с мен,за да не съм сам в такъв момент.Нямах сили да споря и той се качи в колата .

Тадаа,ето я и новата глава!Надявам се да ви хареса,няма особено много действие в тази част,ама това е само засега,натам става по-интересно! :)

ПП.Не бях сигурна как да опиша погребението,затова не го направих много подробно;извинявам се ако има грешки и/или повторения;ИИИ късмет утре,нали сме на училище,вие кой клас ще сте,аз 8 ...КЪСМЕТ :)