Ти преобърна света ми

Четвърта Глава

*след време*

Събудих се. Първоначално не знаех къде се намирам, бях в някаква бяла стая, надигнах се, но спрях. Главата ме болеше ужасно много. Забелязах, че вратата се отваря. Оттам влезе една жена на средна възраст, беше ниска, но някак си, вдъхваща доверие. Като ме видя се усмихна и тръгна към мен. Попита ме как се чувствам, първоначално не отговорих, но после й казах за болката в главата ми. Помоли ме да изчакам малко, след това излезе. Изведнъж се сетих за родителите ми или по-точно за майка ми. Мислите ми бяха прекъснати от отварянето на вратата, Джин влезна последван от медицинската сестра от по-рано. Той ме прегледа, като ми даде да изпия нещо за болката в главата. Престраших се и проговорих

-Хьонг, как е майка ми?

Той ме погледна, въздъхна и заговори

-Както ти казах по-рано, тя е в кома. Няма промяна в състоянието й, което е донякъде добре, защото не се е влошила, но също така не е и много хубаво, защото няма и подобрение.

Обясни ми,че по време на кома, мозъкът е дезорганизиран. Всеки пациент в кома може да има различни нива и видове мозъчни функции. Като цяло при пациентите в кома има някои части на мозъка, които все още могат да работят, но по-голямата част от тях вече не са в състояние да обработват каквато и да е информация.

След разговора той ми каза да си почивам, реших да си полегна и неусетно съм заспал...

*time skip*

Вече ме изписваха от болницата. Бях на информацията, за да попълня няколко бланки. Преди час ме пуснаха да видя мама, не изглеждаше никак добре...

Привърших с попълването и излезнах от медицинското заведение. Викнах си такси, защото не ми се ходеше, след пет минути си бях вкъщи. Пристъпих към входната врата, взех ключовете си и тръгнах да отварям, когато телефона ми звънна, обзе ме странно чувство, получих дежавю...

Плахо извадих телефона си и като видях кой ми звъни си отдъхнах. Бяха братовчедите ми, които се интересуват само от парите на родителите ми, дори не си направих труда да затворя телефона, оставих го да си звъни, като се наслаждавах на песента.

Изкъпах се и сложих чисти дрехи, пльоснах се на дивана и забих очи в тавана. Започнах да плача, мислите ми бяха много объркани. Мислех за баща ми, за майка ми, за Джин, за Тао и какво ли още не. Така времето течеше, а аз бях като застинал във времето, когато телефонът ми отново позвъня...

*След 15 минути*

Аааа не, толкова съм ядосан, искам да потроша всичко!
Направих ужасната грешка да отговоря на обаждането от по-рано. Братовчедите ми звъняха, бяха разбрали за родителите ми и единственото, което ми казаха беше дали ги имало в завещанието. Няма здравей, как си, съжалявам за загубата ти, направо има ли ме в завещанието, та да ти отмъкна парите. Ако ги видя някъде, заклевам се, че ще ги убия собственоръчно!

Реших да звънна на Тао. Като го набрах, не след дълго ми отговори и направо ми се развика без да ми дава шанс да кажа и дума.
-КЪДЕ СЕ ГУБИШ, БЕ ЕЛЕН ТАКЪВ?!?!
-Ъмм.. Аз такова.. Я ела у нас и ще ти обясня всичко.

*Гледна точка на Тао*

Като видях името на Лухан, изписано на екрана на телефона ми веднага отговорих и му се разкрещях, направо се бях побъркал от притеснение, бях му писал около милион пъти... Той ми каза да дойда у тях и дори не му казах чао, а направо тръгнах към тях. Не живеех много близо, но като тичах стигнах за 20 минути. Звъннах на вратата, като бях задъхан. Лухан отвори, а аз веднага се пльоснах на дивана и му казах да говори. Разказа ми всичко, вече плачех от половин час и не можех да спра, не можех да повярвам на казаното от него, бях в шок. Хем исках да го скастря, че не ми се е обадил веднага, хем го съжалявах, накрая просто продължих да плача като бебе. Русокоското също плачеше с мен, след време за да го равеселя проговорих

-Хмм, тази ситуация да ти се струва позната? - изрекох, смеейки се със насълзени очи.

Такаа!Съжалявам,че качвам главата толкова късно.Надявам се да ви хареса :)