Ти преобърна света ми

Единадесета глава

Гледната точка на Лухан

Потънах в мислите си.Нямам идея откъде се появи Сехун, но беше като ангел спасител в онзи момент, имах чувството че ще си умра пред стаята на майка ми. В онзи миг наистина застинах във времето . Казах му какво става, защото имах нужда да споделя с още някой. Щом ме прегърна се почувствах невероятно, чувствах се защитен, вече не ме беше страх, но въпреки това сълзите не спираха да се ронят.

Той ме заведе в парка, а моите мисли бяха все така объркани. Всичко е ужасно. Само факта, че Хуни е до мен прави нещата по-хубави.Името ми,изречено от Сехун ме изкара от мислите ми. Погледнах го право в очите. Чак сега забелязах колко са красиви.Бяха оформени като бадеми, а цветът им много му отиваше. От една страна различавах топло кафяво- което ме успокояваше , а от друга - красиво сиво, което все едно символизираше държанието му с другите - студено .

Изведнъж той ме целуна. Бях изненадан, но някак си ми хареса.Първоначално се опулих,но скоро бавно затворих очи и се отпуснах.Целувката скоро свърши, но в корема ми все още летяха хиляди пеперуди...

*TIME SKIP*

Отидохме у нас.Сгушихме се на дивана,завихме се с одеяло и включихме телевизора. Просто седяхме и се гушкахме - исках да останем така завинаги,но уви света не беше на това мнение. Телефонът ми звънна и бях принуден да напусна обятията на Сехун. Не съм сигурен какви сме сега -приятели?гаджета?приятели с 'привилегии'?Нямам си на идея...

Нямах намерение да отговарям на обаждането - просто щях да си изключа звука,но щом видях кой се обажда веднага вдигнах.Беше Джин ,което означава, че има някакви новини свързани със състоянието на майка ми.

-Ало,Лухан?

-Да,хьонг?- казах въздишайки уморено и някак измъчено

-Трябва да дойдеш в болницата.Сега.

-Тръгвам!- изведнъж ми дойдоха сили. Затворих телефона, взех ключовете си - не ми  мина през ума,че Сехун все още е с мен.

-Лулу,какво става? - усетих се и му казах,че трябва веднага да идем в болницата. Той изобщо не се забави, веднага стана от дивана и заедно тръгнахме. Аз затворих вратата и извадих ключа, за да заключа след нас.Ръцете ми трепереха и не можех да улуча ключалката.

-АЙШШ!- извиках видимо изнервено. Сехун се обърна - видя какво става и без да казва нищо взе ключовете от ръцете ми и заключи вместо мен. Аз не исках да губим време и спрях първото такси , което видях.Казах адреса на таксиметровия шофьор, като го помолих да мине по най-краткия път.Скоро пристигнахме, аз платих и след секунди вече бяхме в болницата.

Отидох на информацията и попитах къде е Джин. Медицинската сестра на бюрото явно не знаеше отговора и се обърна към една от колежките си

-Саманта?Знаеш ли къде е Джин? - позволи си да го нарече по име , явно беше старша сестра.

-Мисля,че докторът отиде към директорския кабинет.

-Благодаря!- казах набързо и с бърза крачка тръгнах натам. Сехун през цялото време ме следваше.

Скоро видях хьонга си.Тъкмо затваряше вратата на директорския кабинет. Изглеждаше наистина тъжен - О,не . Усетих как колената ми се подгъват, но вместо да падна се подпрях на нечие тяло - Хуни.

Джин ме видя

-Лухан...- каза той, видимо притеснено - трява да поговорим насаме - това никак не ми прозвуча обнадеждаващо...-Ще помоля приятелят ти да те изчака

-Не е нужно. Той може да остане. - погледнах Сехун и той мен - беше учуден, очите му казваха-сигурен ли си? - аз просто кимнах в отговор и погледнах отново към Джин.

Той не проговори веднага. Погледна Хун,замисли се, но скоро отвори уста.

-Операцията вървеше добре...до един етап. Всъщност майка ти получи инфаркт - това беше причината изобщо да влезе в операция...-той продължаваше да говори, но аз не го чувах.

-Моите съболезнования. - Това бяха единствените думи ,които чух.Майка ми беше починала.Не можех да го асимилирам, не - не можех да повярвам!

Не осъзнах кога изпаднах в безсъзнание.

Такаа,е тоя и единадесетата глава!Потрудих се да напиша и кача ,колкото се може по-скоро,така че се надявам да сте доволни!Извинявам се за пунктуационни и/или правописни грешки,също така нямам идея дали човек в кома може да получи инфаркт,ама ме извинете - нямах време да се ровя.Приятно четене и лека вечер!