Ти преобърна света ми

Девета глава

*Преди около ден :д от гледната точка на Лухан*

Заедно със Сехун излезнахме от салона,където играхме баскетбол.Докато вървяхме по коридора той проговори :

-Хмм,аз,такова...Съжалявам за онова с новия – гледах го и се опитвах да не показвам емоции,но просто не се сдържах и почнах да му се хиля

-Защо се смееш.Човек иска да ти е извини,а тии- погледа му се заби в краката

-Споко де,приема се – той вдигна глава и му се усмихнах

-Впрочем защо биеше новия?Дори аз още не се занимавам с него

-Нещо ме прихвана..-повдигнах рамене – и аз незнам какво -Хун ме побутна игриво

Не знаеш ли -изимитира ме той

ЯЯЯЯЯ,какво си мислиш че правиш,МОМЧЕНЦЕЕ - започнахме да се гоним по коридора като малките деца .

Щом се изморихме,се върнахме към ходенето по коридора,което доведе и до излизането навън.Забелязах,че Д.О и Тао не са помръднали от мястото ,където по-рано говорихме.Водеха някакъв разгорещен разговор ,защото и двамата размахваха ръце като луди (lol :D)

Обърнах главата си и видях,че Сехун гледа притеснено телефона си.

-Всичко наред ли е ?

-Ъмм,аз трябва да тръгвам.Чао,Лулу!

Дори не успях да му кажа чао , вече беше отпрашил.Замръзнах на място.В главата ми се заповтаря едно и също 'Лулу..Лулу..Лулу' .Ще си кажете,ама нали всичко го наричат така,какво толкова? Ами и аз се питам това!Някак си ,начина по който го каза,това че го каза той кара сърцето ми да бие по-бързо само като си мисля за това...ЧАКАЙ...КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ЛУХАН. Разтресох глава и продължих да вървя .Видях колата на Джин и се запътих към нея.

Щом стигнах отворих вратата и поздравих хьонга си.Той също ме поздрави и започнахме раговор.

-Лухан,състоянието на майка ти се влоши ...

-Как така? - за да разбера той започна да ми обяснява

-Нали ти обясних за етапите на комата?Е,майка ти е в четвъртия етап...Дълбокият сън е четвъртият етап от цикъла на съня, когато тялото и ума напълно релаксират. Мозъкът и всички мускулни движения са сведени до пълния си минимум на функциониране.

Много е трудно да се събуди някой, когато се намира в тази фаза на съня. Трябва им време да се осъзнаят къде са, какво става, могат да се чувстват дезориентирани за няколко минути, след като са били събудени.Трябва  да се подготвиш за най-лошото....

-Добре...-казах тихо,като избърсах,вече потните си длани,в панталоните нервно

Скоро пристигнахме. Колата вече бе паркирана и тръгнахме към входа на медицинското заведение. Влезнахме. Вървях зад Джин,той се спря на информацията и каза нещо на една от сестрите там,обърна се към мен и ми направи знак да продължа да вървя след него. Скоро стигнахме . Бяха преместили мама в друга стая. Пристъпих вътре,малко се страхувах. Стомахът ми бе на топка,но това изобщо не ме интересуваше. Момента,в който зърнах майка си забравих за всичко и просто отидох до нея,седнах на близкия стол и хванах ръката й.

-Ще ви оставя насаме – рече Джин и напусна стаята.

Върнах погледа си към мама.Беше толкова спокойна.Започнах да й говоря

-Мамо......Няма да ме изоставиш,нали? Трябва да се бориш до край! Не може да ме изоставиш... Обичам те –  продължих  да й говоря, като от време на време по лицето ми се стичаха самотни сълзи...Неусетно съм заспал. Събудих се от бипкащ звук ,отворих очи и видях,че звукът идва от апарата,който измерва пулса на майка ми. Веднага се разсъних и натиснах бутона на шкафчето, който служеше, за да се извика медицинска сестра и в последствие да дойде и доктор.

След секунди в стаята влетяха много хора и докато се усетя бях пред вратата .Замръзнах . Сякаш светът продължи без мен , бях застинал във времето .Влизаха и излизаха хора от стаята на майка ми ,видях и Джин.Щом той влезна след няма и две минути всичките хора заедно с мама,все така лежаща на леглото,изчезнаха.....

Ето я и деветата глава!Надявам се да ви хареса,както обикновено се извинявам ако има правописни и/или пунктуационни грешки!Моля да коментирате,много ще се зарадвам!Мерси предварително и БАЙ! ^-^