Ти преобърна света ми

36

*ЗНАМ, ЧЕ СЪМ НЕВЕРОЯТЕН МЪРЗЕЛ - СЪЖАЛЯВАМ, ОБАЧЕ ИМАХ И НЕЩА ЗА ВЪРШЕНЕ ОСВЕН МЪРЗЕЛ - НЕ МЕ БИЙТЕ ПЛС*

^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^

-Аз....отблъснах те...нямах причина, не те изслушах. Знаех, че не съм видял всичко, че има повече към историята, но просто не поисках и да попитам, не исках да знам... Някак си, възможността да съм видял всичко правилно ме накара...да се чувствам слаб. Освен, че бях и съм физически слаб се почувствах по същия начин психически.

Този разговор бе прекалено сериозен. Имах нужда от почивка. И двамата имахме нужда от това. Но нямаше и как да не кажа нещо. Времето се нижеше като мъниста по връвчица. Не усетих колко бързо гривната бе готова. Сехун проговори.

-Вероятно трябва да се прибираме вече.

-Предполагам.

Казах го с нотка разочарование. Бях разочарован от себе си. Трябваше да отвърна нещо, но така и не успях да реша какво.

- Хей, Лу. Какво има?

- Нищо.

Погледнах надолу.

-Дори нищото е нещо.

- Ти...казваш ми толкова... Хубави неща, смислени, свързани с нас... Искам да отвърна, но просто не мога.

- Думите не са всичко, нали знаеш?

Погледнах го в очите.

-Когато някой ти е близък не очакваш отговор на всичко. Не е като да се познаваме от вчера. Знам всеки твой жест какво значи. Сигурен съм,че и ти ме познаваш наистина добре.

Кимнах. Днес като, че ли думите не искаха да излязат от устата ми.

-Трябва да тръгвам. Ще се видим.

Той ме целуна по бузата и бързо тръгна. Можех да си го представя като някакво божество. Картината в главата ми бе изпипана до всеки детайл.

Облечен в светли цветове и обърнат от вятър, сякаш торнадо. Внушаващ надвластие, но не и всяващ ужас - може би хората от училище, биха го виждали точно в противоположната светлина.

~~~~~~~~~~~~~~

-Е, какво става със Сехун?

- Добре е...

- А ти...кхъм... Вие?

Подсмихнах се.

-Сдобрихме се вече.