Ти преобърна света ми

Двадесет и пета глава

*Гледна точка на Лухан*

Бяхме щастливи. Миналото бе забравено и най-накрая се наслаждавахме на живота. Сякаш пътувах из времето. В единия момент преживявах наново отдавна забравени случки, а в другия бях в настоящето. Усмихвах се, бях щастлив. Той изтича до мен с усмивка на лице. Хвана ръката ми и легнахме на поляната. Загледахме се в небето. Беше един прекрасен летен ден. Обгърна ме с ръце и се чувствах защитен от всеки и всичко. Исках да застинем във времето така, в този перфектен момент. Уви - не стана както желаех. Отново се озовах на ново място - в нов спомен. Огледах се. Мястото не ми беше никак познато. Носех само черно - имаше много хора, които като мен бяха облечени в същия цвят, сигнализиращ недостъпност и скрита заплаха. Изведнъж всички около мен изчезнаха, виждаше се само бяло. Очите ме заболяха от светлината и сведох поглед, прикривайки ги с ръка. Забелязах, че светлината намалява - появи се сянката на нещо, която падаше на черните ми обувки. Вдигнах глава и замигах бързо в опит да докажа, че ми се е привидяло. Нищо не се промени след това мое действие. Всичко от преди малко беше по същият начин.

Пред мен имаше ковчег. Приближих се и видях, че е отворен. Вътре лежеше бял като платно моят любим Сехун. Започнах да усещам как тялото ми ме предава. Не чувствах краката си и паднах на колене, а от очите ми се стекоха няколко сълзи.

Събудих се.

*Гледна точка на Сехун*

Стаята, в която се намирахме беше наистина...интересна. Рисунките по стените бяха най-различни, но главно на .....Батман? Уау. Всъщност бяха наистина хубави, тъй че на кой му пука на какво са? А и кой не обича Батман? Имаше и най-различни надписи. Тъкмо гледах една от рисунките в детайл и усетих, че Лухан се мърда.

Помислих, че се събужда , но щом погледнах той се въртеше в леглото. Забелязах, че по челото му се появяват капки пот. Веднага се пресегнах и положих ръката си върху челото му, за да проверя дали не го тресе. Той отвори очи. За момент просто постоя така, гледайки с празен поглед в тавана над него. Отдръпнах ръката си, а той бавно се надигна в седнало положение. Движенията му станаха много по-остри и забързани. Затърси нещо с поглед и очите му се спряха върху мен - явно намери това, което търсеше.

Дори не усетих какво се случва, когато момчето ме дръпна и ме прегърна така сякаш не сме се виждали от години. Отвърнах на прегръдката.