Ти преобърна света ми

Нямах идея, че мога да бъда такъв тъпак - 21

*Гледна точка на Лухан*

-Добре ли си?

-Цял ден ме питаш това! Добре ли си? Добре ли си? НЕ СЪМ!!! - извиках на Сехун и вътрешният ми глас запищя 'ЗА КВО МУ ВИКАШ БЕ ,ТЪПАК ТАКЪВ?!'

-Лухан, успокой се - заговори с успокоителен тон

-НЕ МОГА И НЯМА! - 'И продължаваш??'

-Добре тогава - изкарай си гнева

-Сега пък да си изкарам гнева - не ме командвай! - 'Стига си дрънкал глупости, бе!'

-Не те командвам - опитвам се да ти помогна! - осъзнавам това което ми казва и въпреки това обидните думи напускат устата ми

-Как можеш да ми помогнеш?! Родителите ми са мъртви - днес погребах майка си,а ти искаш да ми помагаш....Остави ме! -'Той пък какво е виновен за родителите ти? Защо си го изкарваш на момчето??? Цял ден е до теб и гледа да не припаднеш от стрес, а тии - ИДИОТ'

Русокоското ме погледна в очите. Неговите красиви очи залъщяха - 'Ти си виновен!'

-Не смятах, че ще кажеш нещо такова...Ще си тръгна... щом искаш - момчето ми обърна гръб.

Как може да съм такъв тъпак?! Изобщо възможно ли е да съм по-тъп?? Осъзнах се и догоних Сехун, докато виках името му. Той се обърна.

-Мисля, че ще е най-добре да прекараме малко време насаме със себе си.

-Но, аз - гласът ми почти не се чуваше, а и бях прекъснат

-Ще бъде полезно и за двама ни - не много искрена усмивка, пълна с болка придружи това изречение.

Той продължи по пътя,а аз гледах отдалечаващата му фигура

-Но, аз исках да се извиня...

Видях Джин и тръгнах към него. По пътя удрях и ритах каквото видя.

-Хейй. Успокой се! Какво стана преди малко - мислех, че Сехун ще се прибере с нас.

-Щеше, но съм тъпанар.

-Защо пък да си тъпанар? Не говори така! Разкажи ми какво се случи - знаеш, че може да ми имаш доверие.

-Хайде да се приберем вкъщи - не ми се седи повече тук.

По пътя за вкъщи започнах да му разказжам за случилото се, а той слушаше внимателно. Скоро се прибрахме и щом свърших с разказа си той проговори.