Ти преобърна света ми

Дванадесета глава

*ГЛЕДНА ТОЧКА НА СЕХУН*

До преди малко с Лулу се гушкахме, но той напусна обятията ми, защото телефона му позвъня. Стана ми малко тъжно, искахда останем така завинаги - чувството да бъде в обятията ми,да бъде мой е най-невероятното чувство, което съм изпитвал досега. Надявам се,че след целувката в парка иска като мен да сме повече от приятели. Бях се  замислил, но скоро видях как Лулу затваря телефона и грабва ключовете си. Явно е забравил,че е с мен, но не го виня.

-Лулу,какво става? - усети се и ми казах,че трябва веднага да идем в болницата. Изобщо не се забавих, веднага станах от дивана и заедно тръгнахме.

-АЙШШ!-извика видимо изнервено Лухан. Обърнах се и видях какво става - Ръцете му трепереха, опитваше се да заключи,но не можеше да улучи ключалката.Без да казвам нищо взех ключовете от ръцете му и заключих вместо него. Щом обърнах гръбна вратата русокоското вече беше спрял такси. Каза адреса на таксиметровия шофьор, като го помоли да мине по най-краткия път.Скоро пристигнахме, той плати и след секунди вече бяхме в болницата.

Веднага се запъти към информацията, а аз просто вървях зад него. Отново потънах в  размисъл. Чудя се дали той изпитва нещо към мен? Аз от кога харесвам момчета всъщност - тези мисли сякаш не бяха мои- не се разпознавам. Какво да се прави- Лухан може да побърка всеки с красотата си. Върнах се към реалността и продължих да вървя след елена.

Първоначално гледах в краката си, но спряхме и вдигнах поглед. От вратата пред нас излезе млад човек. Ако не бях видял докторската престилка, бих помислил че е модел. Имаше красива черна коса и големи кафяви очи.Честно казано се почудих дали не е твърде млад за професията си...Спрях да го оглеждам щом усетих как тялото на Лулу поддава - щеше да падне, но аз му послужих за опора и той се подпря на мен.

-Лухан...-изрече той видимо притеснено - трябва да поговорим насаме -Ще помоля приятелят ти да те изчака - Не ми се искаше особено много да ги оставя сами, но май нямах избор...

-Не е нужно. Той може да остане. - Лухан ме погледна ,а аз му отвърнах с учуден поглед,питайки дали е сигурен. Той просто кимна в отговор и погледна отново към доктора.

Мъжът не проговори веднага. Погледна ме,замисли се, но скоро отвори уста.

-Операцията вървеше добре...до един етап. Всъщност майка ти получи инфаркт - това беше причината изобщо да влезе в операция...-той продължи да говори, но аз се притеснявах за Лулу и не го слушах.

-Моите съболезнования. - щом чу тези думи русокосото момче до мен изгуби съзнание.....

Той тръгна да пада, но аз успях да го хвана.Лекарят ми помогна да го пренесем в една от свободните стаи. Обясни ми, че ще трябва да си почине. Предложи ми да ситръгна, като ме убеди, че ще бъде в добри ръце, но аз не исках да оставя Лухан и за секунда. Скоро Джин - както се беше представил- напусна стаята и останахме сами.

Приближих се към спящото момче. Беше много красив- седнах на леглото. Погалих лицето му, което бе като бял мрамор - скоро усетих как по лицето ми се стичат сълзи.Познаваме се от толкова много години,но за толкова кратко време се опознахме истински. Честно да си кажа преди му завиждах. Всички го харесваха, беше красив и мил - как да не го хареса човек??Това бе и причината да се превърна в училищния 'badass' . Получих популярност и уважение, а и е много забавно хората да се страхуват от теб...

Лухан отвори очи.

-Защо ръката ти е на лицето ми?

-Ъъъ,ами..аз..такова- тръгнах да махам ръката си, но той я хвана и я върна на старото й място

-Остави я...

Първоначално бях изненадан. Погледнах го и с лека несигурност се приближих - лицата ни бяха на милиметри едно от друго. Гледахме се, като и в неговите очи се четеше несигурност. И двамата събрахме куражи едновременно скъсихме разстоянието помежду ни. Този път целувката не беше бърза и невинна. Беше по-продължителна,а езиците ни се заиграха - и двамата искахме надмощие. Лухан сложи ръцете си на врата ми, като ме придърпа още по-близо - аз от моя стана обвих ръцете си около кръста му...

Целувката свърши, а единствената причина беше, че вече нямахме въздух. Погледнахме се,като и двамата бяхме задъхани.

-Ъмм...Ние..хмм...Какво означаваше това? - казах несигурно, като от дън душа ми се искаше целувката да е значела същото за него. Иска ми се да сме повече от приятели

- Ами..аз....предполагам, че те харесвам -потърка нервно врата си. Сърцето ми затуптя с бясна скорост - имах чувството, че ще изскочи от гърдите ми!Усмихнах се широко

- И аз те харесвам! - очите му заблестяха и усмивка озари прелестното му лице.

- Хмм...Тогава, ти дали би искал - не можах да довърша изречението, което бе толкова трудно за изричане на глас

- ДА! - хвърли се русокоското върху мен и ме прегърна мечешката.

Тадаааааа!!!!Ето и дванадесетата глава!Тези дни имам време и пиша, колкото се може повече. Надявам се да ви хареса, извинявам се ако има пунктуационни и/или правописни грешки. Приятно четене и моля да коментирате какво мислите!!! ^-^