*Гледната точка на Лухан*
Сехун наистина ме дразни,обаче сега си имам и други проблеми. Викнаха ме в дирекцията.Никога не съм се провинявал досега - или поне не са ме хващали...Както се бях замислил и вратата на дирекцията се отвори,а от там излезна Сехун, който -разбира се - ме подразни.
-Явно само теб са изклюкарили, Лу...Кофти -намигна ми и вече бях на прага да го фрасна.
Той тръгна по коридора,а аз почуках на вратата.Скоро тя се отвори и влезнах,като поздравих директора и той мен.Каза мида седна и след като изпълних желанието му, ме погледна.Не казваше нищо,просто ме гледаше със загрижена физиономия.Всъщност много пъти съм бил в дирекцията,но никога по такъв повод като днешния.Честно да си кажа,малко бях нервен.
Директорът спря да ме гледа и проговори
-Лухан,знам че в последно време се случиха много неща.Разбирам,ако не се справяш с домашните и други неща,в момента не са толкова важни колкото майка ти.Разбирам това.Обаче да разбера,че си нападнал новия ученик?Първоначално помислих,чене съм чул добре.Наистина съм изненадан,чети би направил нещо подобно.Дори новият учител - класният ти - е забелязал,че се държиш странно...
Къде е онова щастливо момче,което всички обичат? Защо новото момче при това?Обикновено ти се заемаш с това да развеждаш новите,все се опитваш да се приобщят бързо. Просто не разбирам защо си го направил.
Аз просто мълчах и слушах. Нямам идея защо го направих. Като го удрях ми ставаше все по-леко,не мислех за майка ми, за баща ми - просто кипях от адреналин!Докато мислех, директора отново заговори.Него слушах особено много. Накрая разбрах,че иска да се включа в някоя извънкласна дейност, за да изпускам парата. Сети се,че миналата година бях капитан на отбора по баскетбол и веднага реши,че ще е хубаво да се занимавам с нещо познато и в същото време приятно.
Не говори още много и си казахме довиждане. Излезнах,затворих вратата и като се обърнах видях как Д.О и Тао ме гледат яростно......
*timeskip*
Момчетата ме завлякоха на двора и започнаха да ми викат.
-КАКВО ТЕ ПРИХВАЩА?
-ТИ ДОБРЕ ЛИ СИ?
-ИДИОТ!
-ЗАЩО?
Двамата продължиха да ми крещят,а аз вече не ги слушах. Очевидно бяха бесни.Хубаво е да имаш приятели като тях, даже заместват родителите ти. Родителите ми...Трябва да ида до болницата да видя майка си.Реших веднага да тръгна.
-МОМЧЕТА!МЛЪКНЕТЕ!- те замълчаха,като физиономиите им бяха наистина изненадани- Разбрах,че сте ядосани.Не знам какво ме прихвана,не съм идиот ,просто действах импулсивно и си го изкарах на новия.Сега ще тръгвам,искам да видя мама.ЧАО!-Обърках им гръб и взех телефона си в ръце. Намерих името на Джин и го набрах.
-Ало?
-Хьонг,Лухан е.Може ли да ме вземеш от училище,искам да видя мама.
-Разбира се,сега тръгвам.Не мърдай оттам.Чао!
-Чао и мерси!
Реших докато чакам да ида до залата,където се играе баскетбол.Тръгнах по коридора и щом се доближих до залата чух,че някой е вътре.Отворих вратата и видях как Сехун играе сам,той не ме забеляза -слушаше музика.Реших да го изненадам(#LOL).Затичах се и взех топката от ръцете му, първоначално се изненада, но след малко се осъзна. Махна слушалките
-Какво си мислиш,че правиш?
-Играя баскетбол - отвърнах му,усмихнато
След малко вече играехме много разгорещено,но се изморихме и седнахме на земята
-Бива те - намигнах му,а той се засмя
-С теб не мога да се сравнявам - продължихме да си говорим,като се смеехме,като ненормални
Скоро телефона ми звънна-беше Джин. Съвсем забравих!
-Ъъъх.-изправих се. - Извинявай,ама трябва да тръгвам - Сехун погледна часа на телефона си и се ококори. - И аз! Мерси,че ме подсети -засмяхме се и излезнахме заедно.
Хей!Ето я и осмата глава,опитвам се да публикувам редовно - както обещах през 2-3 дни.Извинявам се ако има правописни и/или пунктуационни грешки.Приятно четене!
ПП.Само да кажа - ако се интересувате с една приятелка започнахме да пишем заедно фенфик ( заедно с momolynx14 )Фенфика се казва -'Пътищата ни се пресякоха', ще включва ХунХан,ШиуТао,СуРис,ЧанБаек,а Кай и Д.О (въпреки,че са един от любимите ми шипове),ще са със ОС (измислени герои).Надявам се да се проявите интерес!БАЙ ;Д
![](https://img.wattpad.com/cover/49301460-288-k984802.jpg)
ESTÁS LEYENDO
Ти преобърна света ми
De TodoЛухан е най- обикновен тинейджър. Най- популярното момче в училището, харесван от всички, има перфектния живот, докато един ден не получава обаждане, което ще преобърне целия му свят... Историята е победител в категория Slash на наградите WattyPadAw...