Ти преобърна света ми

Двадесет и трета глава

В предишната глава: (Гледна точка на Ивана)

Писах на Мая и зачакахме всеки момент те двамата с Чан да се появят. Всички бяха инструктирани, че не е нужно да звънят - всеки си влизаше щом пристигне. Вратата се отвори за пореден път и оттам се показа, човек за който напълно бях забравила.  

Ви. Погледите ни се срещнаха и той ме изгледа малко на криво. Запъти се към мен - забелязах, че много от хората ни зяпах - Баек дори ядеше пуканки и се хилеше.

Направих се на невинна и разперих ръце, за да го прегърна -получих прегръдка, но щом се отделихме един от друг той продължаваше да ме гледа по същия начин.

-Аз...извинявай, ама исках да стане хубаво парти и то стана така, че малко забравих да ти звънна...а и бях заспала - знаеш, че не спя през деня - нещо ми е криво - а и вчера не спах като човек - общо взето нямам вина - всъщност не се оправдавам - просто казвам, че няма за какво да съм виновна ... - бях на път да продължа с дрънкането на безмислени приказки, когато Техйънг ме целуна. Мисля, че го направи заради неказаното здравей, а и защото искаше да млъкна - определено му се получи. Отделихме се и аз го хванах за ръката. Идваха още хора и трябваше да видя дали всичко е наред. Щом минахме покрай Баекхйън видях, че се хили като луд - върнах се назад, само за за го фрасна леко. Той се хвана за бузата, преструвайки се че го боли - този път ние с Ви се изсмяхме.

*Гледна точка на Мей 10 сутринта*

Станах в 9 часа и реших да ида до библиотеката. Трябваше да си избера книга за четене на английски, а и имах един проект за правене - госпожата ми иска да сме оригинални, тъй че реших, че няма да мине номера ако перифразирам половината Wikipedia. Стигнах бързо до дестинацията си и поздравих библиотекарката.

Заразрових се из хилядите книги. Намерих една подходяща за проекта ми и седнах на една от масите. Зачетох се, но по едно време се разконцентрирах и потънах в мисли за това, което се случи предния ден.

*В мислите на Мей*

Бяхме на погребението на майката на Лухан. Отидох заедно с Чен и си тръгнах отново с него. Щом свърши тъжното събитие ние двамата се прибрахме с мотора на най-добрия ми приятел. Отново бях 'принудена' да го прегърна. Момчето ме остави пред нас и аз го поканих да влезе - бях сама вкъщи. Влезнахме и аз отидох да се преоблека в по-удобни дрехи.