Ти преобърна света ми

Десета глава

Десета глава

*Гледна точка на Сехун + ретроспекция*

Лухан тряваше да тръгва.Попитах го колко е часа и като получих отговор се сетих,че трябва да ида до болницата,за да видя сестра си!Беше си счупила бедрената кост,което между другото е много трудно за постигане,но тя е доста способна в тази област,тъй че не се изненадах,че е успяла .

*timeskip*

Видях сестра си – всичко бе наред,но доктора каза,че ще трябва да остане под наблюдение още малко.Излезнах от стаята й – бях се запътил към изхода,но нещо улови погледа ми .Видях Лухан – не помръдваше , а около него беше пълна лудница.Доктори и сестри го подминаваха – влизаха и излизаха от стаята ,пред която беше той .Скоро целият този медицински персонал излезе,като с тях беше и някаква жена на легло.

Изведнъж Лухан падна на колена, а аз не се замислих и изтичах при него. Помогнах му да седне на близката пейка .Изглеждаше уплашен,трепереше, очите му сълзяха. Явно бе, че познава жената,която лежеше на леглото.Не исках да го притискам и просто стоях при него, за да се уверя ,че е добре. След като се успокои не издържах и го попитах:

- Лухан, какво става? - погледна ме.Помисли малко,а след това реши да ми отговори

- Майка ми...Преди известно време родителите ми претърпяха инцидент – катастрофа.Баща ми не преживя операцията, а мама изпадна в кома...Жената на леглото беше тя...- след това от очите му започнаха да се ронят сълзи – не се замислих и го прегърнах.След малко той отвърна на прегръдката, обгърна ме с ръцете си сякаш никога няма да ме пусне

*timeskip*

С Лухан излезнахме от болницата и се запътихме към близкия парк. По пътя видях bubbletea щанд и реших да взема, казах на Лулу да ме изчака и купих за двама ни. Поразходихме се малко и скоро решихме да седнем на една пейка. Лулу не беше казал и дума,откакто излезнахме – разбирах го напълно.

Първоначално седях до него. Забелязах ,че не е пипнал bubbletea-то си , а и исках да го развеселя поне малко.Застанах на колена и набутах напитката в ръцете му. Започнах да му говоря, само за да го разсея. Говорех за каквото ми падне и забелязах, че Лухан изобщо не ми обръща внимание.

-Лулу?- думите ми го извадиха от мислите му .Вдигна глава и ме погледна право в очите– чак сега забелязах колко красиви бяха. Имаха цвета на разтопен шоколад и човек може да се изгуби в тях. Не разбрах кога лицата ни са се приближили толкова,че усещах топлия му дъх  върху  устните  си.

Целунах  го. 

Хейооо!Дори аз си fangirl-вах сама на историята докато писах...Искам да благодаря на @momolynx14 за помощта (където й дадох де).Надявам се да ви хареса главата,отново се извинявам ако има грешки....Този път ще ви оставя да чакате некста на нокти ;3 Баййй и приятно четене!