Ти преобърна света ми

Втора глава

Тао си изкара гнева(а и се измори),та с Лухан си тръгнаха от бокс клуба*.Лухан се сети за уговорката им с другите момчета и заедно се отправиха към баскетболното игрище.
По пътя никой не продума.И двамата бяха потънали в мислите си.
Тао мислеше как да си отмъсти, а Лухан как да отмъсти за приятеля си. (#LOL)

*през това време при момчетата*

Те вече се бяха събрали,но тогава Д.О забеляза, че Лухан и Тао липсват.
-Къде се губят елена и пандата?

Момчетата се огледаха и чак сега забелязаха,че ги няма

-Сигурно идват,не ги мисли.ДА ИГРАЕМ! -Каза весело, както винаги, Чан.

На Д.О много не му се хареса колко весел е той, но вече беше свикнал, а и нали Кай беше там. Те са най-добри приятели, от както се помни, неразделни са!Д.О се поколеба дали да не изчакат още малко за двете момчета, които липсват,защото дори Сехун беше там.С времето той някак си се беше отдалечил от тях,но все още бяха близки -как ставаше това не можеха да си обяснят. Всъщност всички от компанията им бяха близки, някои от тях особено много. Бекйън и Чан дори бяха гаджета!Кйънгсу лично беше против този тип неща,но знаеше,че и да им каже да не показват 'любовта' си пред него,те просто щяха да започнат да го дразнят още повече.

Д.О, потънал в мислите си,не усети кога топката беше хвърлена към него и вече летеше към лицето му.Разбира се, докато се усети,топката го удари.Всички изтичаха да видят как е, но той забеляза,че Кай се беше притеснил ососбено много. Дори Чен,който го бе ударил,не се притесняваше толкова.Д.О стана, като каза че нищо му няма.След малко вниманието на момечтата се насочи към двете фигури,идващи към игрището.

Тао и Лухан най-накрая се появиха, като поздравиха всички весело. Чан ги попита дали искат да играят и се поинтересува какво ги бе забавило толкова.
Тао беше решил да сподели само с момчетата за случката от по-рано, затова започна да им разказва. След като чуха за случилото се, на никой вече не му се играеше баскетбол.

Вместо това, всички бяха станали сериозни и правеха предложения как да отмъстят за чернокоското. Въщност, Тао наистина харесваше Вики, момчетата знаеха това и бяха наясно, че сигурно се чувства ужасно.
Чан пък пое инициативата да го развесели - нали все беше весел, даже повече отколкото трябва. Двамата с Баек започнаха да вършат какви ли не простотии и скоро всички забравиха за случилото се, но не за дълго...

Докато всички се лигавеха, Лухан пак се тормозеше с мисли за случилото се. Той беше наясно, че приятелят му няма да го покаже пред другите, но всъщност наистина страдаше. Можеше да изглежда 'badass' и да се прави, че не му пука, но всъщност МНОГО му пукаше, който го познава, трябва да се радва, че е в живота му!

След известно време момчетата се сбогуваха и всички потеглиха по домовете си. Лухан бе все така задълбочен в мислите си.Беше на входната врата, когато получи обаждане...

Ето я и втората част! Малко стана боза, ама благодарение на momolynx14 стана по-добре! Опитах се да напиша частта по-дълга, надявам се че ще ви е интересно!