Ти преобърна света ми

35

-Веднага спрете!

Това бе класният на Лухан.

-Ако помръднете  и сантиметър сте мъртви!

Момчетата се изплашиха и не посмяха да мръднат - достатъчно бяха загазили.

-Рой? Момчета и вие ли? Сериозно? Защо трябваше да го правите? Нали се изяснихме? Нали ме увери, че не искаш да си отмъщаваш. - той въздъхна - Е, не ми оставяте друг избор. Вие тримата отивате право в дирекцията. Лухан идва с мен.

Учителят помогна на Лухан да се изправи. 

-Защо още сте тук? - не дочакаха втора покана и изчезнаха от погледа му.

-Предлагам да идем до сестрата.

-Не! Тоест... трябва да викна лекаря си!

-Сигурен ли си? Ако искаш да видим дали ти има нещо...

-Не! Искам моят лекар.

-Добре. Тогава да идем в кабинета ми. Ще му звъннеш и ще го почакаме там?

Лухан кимна с глава в знак на съгласие.

Отидоха в кабинета, но Господи Ким трябваше да провери дали трите момчета са последвали инструкциите му.

-Ще ида до директора, за да видя какво става. Няма много да се бавя!

Сехун нямаше какво да прави и реши да иде за няколко часа на училище. Имаше час по математика, когато чу някакъв шум от коридора. Скоро звуците заглъхнаха. Звънецът би и той побърза да се махне от стаята. Заходи по коридора и се отправи към стаята по английски. Един от малкото часове, които харесваше. Вътре все още нямаше никого. Или поне така си мислеше. Бе забил очи в краката си. Бе изморен и концентриран в скучните детайли на пода. 

Остави раницата си на чина и най-накрая вдигна очи. Не бе забелязал, че не е сам. В стаята  бе и Лухан. И той като него не бе забелязал, че някой влиза. Беше със слушалки и някак по лицето му личеше, че изпитва болка. Телефонът му звънна и го извади от транса. 

-Да. Точно така. Чакам те.

Сехун забрави, че не си говорят. Забрави за нещата, които се бяха случили. 

-Добре ли си?

Лухан се обърна към него и емоциите му се смениха няколко пъти. Първоначално се учуди, след това се усмихна, а накрая сякаш се умисли. Зарадва се, че вижда Сехун, но после си спомни за случилото се между тях.