Лухан е най- обикновен тинейджър. Най- популярното момче в училището, харесван от всички, има перфектния живот, докато един ден не получава обаждане, което ще преобърне целия му свят...
Историята е победител в категория Slash на наградите WattyPadAw...
Двамата с Джин се запътихме към спешното отделение. Страхувах се. Нямах идея какво ме очаква. Когато баща ми беше приет в болница, нямах някакви притеснения по отношение докторите и прочие. Сега обаче бе различно. След преживяното в миналото, бях способен единствено да изпитвам несигурност. Не обичам това чувство. Сякаш нещо ме изяжда отвътре. Предпочитам да ме мъчат пред това да се чувствам по този начин. Трудно е за понасяне, но трябва да преглътна болката. Сега не аз съм най-важният. Той е.
Спряхме пред вратите и Джин се обърна към мен.
-Това момче не дойде ли с теб? В момента говори с доктора на Лухан.
Погледнах към тях.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
-Това е Шумин хьонг, и да - дойде с мен.
-Ами, аз ще ида да говоря с доктора, защото вече не издържам.
-Добре.
Той се отдалечи от мен, а след малко Шумин дойде при мен.
-Като гледам си се съвзел вече.
-Ъъъ...да. Извинявай, тотално забравих, че някой дойде с мен.
-Не се притеснявай. Между другото, туко що говорих с доктора на Лухан.
-А, да. Как е той? Кога може да го видим?
-Бил е на границата, но нещата са на наша страна. Операцията му е свършила преди малко и засега е настанен в спешното отделение. Заради доктора, който познавате е настанен във VIP стая. Там ще може да си почине съвсем на спокойствие. Тъкмо разговаряхме за това, кога ще може да го посетим, когато те видях. Мисля, че засега не е разрешено, но ще видим.
-Благодаря ти.
-За какво?
-Грижиш се за мен. Въпреки всичко, което се случи между нас...
-Казах ти да забравиш за това! Не се тормози! Сега трябва да се фокусираме върху Лухан.
