К Р А Й

271 20 3
                                        

Ситуацията бе особено деликатна. Всички бяха на тръни. Ивана обаче  реши да не се поддава и просто тръгна към стаята си. Ния я последва, но бе отпратена. Не знаеше дали е добре да остави приятелката си сама в такъв момент и звънна на Джин.

- Нямам идея какво да сторя.

- Остави я насаме с мислите й. Най-добре е да осмисли случилото се.

- Предполагам, че си прав... Обаче

- Обаче?

- Сигурно ще ти звучи детинско...

- Дай ми шанс.

- Ти поиска да знаеш!  Всъщност... Исках да поговорим за нас...

- Какво по-точно за нас? -Усмивката му се усещаше само чрез говора

- Знаеш...трябва някога да им кажем..предполагам, че това няма да е подходящ момент... - въздъхна тя

- Ния, знам че бяхме решили да им кажем, но те моля да почакаш още малко? Моля те, заради мен и заради ситуацията.

- Добре. Трябва да затварям,  чаоо.

- Чао, сладур.

Ния се усмихваше глуповато пред стаята на приятелката си. Изведнъж обаче вратата се отвори и Ивана я дръпна вътре.

- Добре. Имам много въпроси. Какво да правя? И с кой говореше? И моля те, единственото нещо, от което наистина имам нужда в момента е искреност.

- Предполагам...мога да ти кажа?

Ивана кимна.
- Можеш.

- Тогава... Не!  Не мога!

- Но.. Защо?

- Обещах. Сега ще ти помогна. По-късно ще ти обясня за себе си.

-Добре....

- Мисля..аз мисля, че трябва да поговориш с него...

- Така ли? Наистина? Въпреки, че той е виновен?  Въпреки, че вече минахме през това, въпреки че случките само се повтарят?

- Да! 

Ивана я погледна с очакване.

-Обяснението е лесно. Не сте се виждали отдавна,  може да се е променил!

- Знаеш, че хората не се променят лесно.

- Не е лесно, но ако е за любим човек, то е възможно. Освен това...така и не беше сигурна за случилото се преди време! 

Ти преобърна света миWhere stories live. Discover now