Ти преобърна света ми

Тридесет и първа глава

*Неутрална гледна точка*
Лухан се събуди и на момента, в който Джин разбра за това викна нужния персонал. Прегледаха го, за да се уверят, че всичко е наред. След всичките налагащи се процедури допуснаха и Сехун да го види.

-Как се чувстваш?

-Добре съм. Нали си до мен. - Усмихна се Лухан.

-Тази твоя увереност понякога ме плаши.

-Сериозно? А аз си мислех, че не се плашиш.

-Наистина не се плаша от нищо! Просто ти си слабото ми място...

Лухан потупа с ръка свободното място на леглото си, а Сехун не се колеба и седна.

-Наистина... Как си?

-Наистина, добре съм!

-Упоритостта ти е в излишък.

-Добре де, имам болки, ама нямаше как да мина без тях. По-добре, че е само това!

-Прав си...Между другото, за онова, което казах...

-Чух всичко. Спокойно.

-Добре...

-Мисленето ти е много близко до моето, знаеш ли?

-Моля?

-Нещата, които каза- мисля същото. Наистина съм по-силен. - каза той и прекрасният му смях озвучи замрялата стая.

-Липсваше ми. Този смях. Тази усмивка. Ти.

-И ти ми липсваше. Въпреки, чее

-Въпреки че?

-Най-редовно ме тормозеше в мислите ми. Постоянно се появяваше, а после изчезваше...

-Наистина?

-Не, на шега - разбира се, че наистина!

-Щастлив съм. В този момент. Тук. Заради теб. Обичам те.

-И аз.

Сехун поклати глава в знак на отрицание.

-Сякаш се съгласяваш с мен. Кажи го.

-Аз те обичам, Сехун.

Момчето (Сехун), вече доволно, се наведе и целуна нежно любимия си.

-Успя ли да си починеш при всичките тези тестове и процедури.

-Сега си почивам. Ти ми даваш сили. - те преплетоха пръсти и просто замълчаха усмихнати.