Ти преобърна света ми

34

-Лухан, ако искаш може да не ходиш на училище. Все още не си свикнал с патериците, а и ще имаш време за още почивка...

-Мерси за загрижеността, но мисля, че няма от какво да бягам. Трябва да поговоря с него. - нямаше нужда да споменава името на човека, за когото говори. Джин вече знаеше. Нямаше нужда и от въпроси.

-Радвам се, че си взел решение.

Лухан кимна и отиде да вземе раницата си. Беше рано сутринта, но и двамата се бяха събудили много лесно.( Е, Лухан нямаше как да заспи отново след странния сън. ) Бяха отпочинали и готови за задълженията си и дългият ден, който ги очакваше.

Джин седна да закусва, докато Лухан искаше да стигне в училище възможно по-скоро. Той тръгна да излиза, заради патериците не бе толкова бърз и Джин успя да го спре.

-Чакай! Дръж! - извика и му хвърли една ябълка - Не забравяй да се храниш!

-Спокойно. Чао!

-Чао! Приятно училище!

По пътя момчето мислеше. Беше се съсредоточил върху тактовото поставяне на патериците, така че да се допрат в земята и той да ходи по-лесно. Това действие вече механично се повтаряше и цялото му същество изпадна в умисъл.

Изведнъж спря и извади телефона си.

-Ало?

-Господи! Та ти се сети, че съществувам!

-Много смешно, Тао.

-Добре де, спокойно. Как си?!

-Добре...Отивам към училище.

-Ще идваш?!

-Да.

-СУПЕР! И аз вървя натам - ако искаш да говорим направо в даскало?

-Става.

-Добре, до после.

-Чао.

Разговорът не бе нищо особено. Лухан имаше нужда да усети, че някой реално го е грижа за него. Вкъщи това бе Джин,а в училище - двуличниците бяха прекалено много. Нямаше идея какво ще каже на Сехун. Как би могъл да го убеди, че е достоен да получи втори шанс? Да, бяха се скарали за нещо не много сериозно, но все пак. Скандала си е скандал. Макар и леко детински - проблемът се бе превърнал в реална заплаха за връзката им. "Все пак не бях много на себе си...и въпреки това...Как по дяволите да му се извиня?!"