Ти преобърна света ми

Бъдещето

*След 5 години*

-Защо паркира тук?

-Боли ме гърба. И коляното.

-Искам до тоалетната.

-Млъкнете и двете! - Ай и Ния погледнаха учудено Момо

-Знаеш, че не трябва да ни говориш така, нали?

-Знаеш, че съм по-голяма от теб, нали?

-Бла, бла -измърмори Ния вместо Ай

-Ти си още по-малка, тъй че трай.

- Все едно. Защо ни домъкна до тук?

-Наистина. Мислех, че отиваме на почивка.

-Така е.

-Ама защо паркира тогава? Това място не ми харесва. Има много прашни коли...

-Има причина да са такива.

-Довършвай си изреченията, ма! Изнервям се, като не те разбирам какво казваш!

-Ще търпиш, бе! Тръгвайте след мен.

-Чакай! Забравих си раницата.

-Взимай я, че скоро няма да се върнем...

-Ай! Дай да бягаме, не ми харесва как ни гледа!

-РЪН РЪН РЪН

-Сега не е времето да пееш!

-Не мога ли да правя и двете едновременно?

-Хайде да те видим!

Докато двете говореха Мей вече ги беше задърпала нанякъде.

-Добре де, добре. Спокойно. Ще те следваме.

-Няма нужда вече.

-Чакай. Какво правим на летището?

-КЪДЕ ОТИВАМЕ?

-Изненада!

-И как по-точно ще го запазиш в тайна?

Тя измъкна два чифта слушалки и един съединител за тях.

-Няма нищо да чувате. Даже може да слушате от един телефон и да си фенгърлвате.

-Хммм...добре тогава.

~~~~~~~~~~~~~~

-Не трябваше и да предупредим родителите си? Или поне някой.

-Мех. Все едно.

-Аз се погрижих за всичко.

-Момо! Спри да гледаш така! Плашиш ме!!

-Ния, не й обръщай внимание. Онни е тук.