Ти преобърна света ми

Тридесета Глава

След като оставих момичето казах на шофьора да кара към болницата. Щом влезнах през вратата Шумин веднага ме видя и изтича до вратата.

-Къде беше, по дяволите?!

-Знаеш, че отдавна не можеш да ми държиш сметка какво правя и защо го правя, нали?

-Напротив,  винаги ще се интересувам от теб,  въпреки случилото се... Все някак трябва да ти се реванширам...

-Пробвай, колкото искаш - за резултата не гарантирам почти нищо.

Той замълча и след малко отново проговори.

-Не ми каза къде беше.

-Ти глух ли си?  Казах ти, че не е твоя работа.

-Пил ли си? Да не би... ?! - очите му се разшириха

-Не!  За такъв идиот ли ме смяташ?! Не бих повторил това никога! Въпреки, че..

-Въпреки че??

-Пак ме потърсиха...

-От всички клубове в този скапан град,  точно в този ли реши да идеш?!

-Не викай! В болница сме. - усмихнах му се мазно и го подминах. Някой ме хвана за суичъра. Погледнах и- изненада! Същия досадник.

-Пусни ме. -  казах през зъби

-Преди не ми се зъбеше...

-Млъквай!  - огледах се,  за да се уверя, че никой не го е чул.

-Все едно... Ако си мислиш, че така ще те пуснат при Лухан много се заблуждаваш... Джин само да те види така...

-Добре, добре, добре!  Разбрах! Отивам до нас и се връщам! Чао! - казах и отново излезнах.

Искам да общувам с него, колкото се може по-малко, но винаги се появява, когато имам проблем... Винаги ми помага, винаги е прав... АААА  КАК СЕ ОЧАКВА ДА ГО ИГНОРИРАМ КАТО МИ ПОМАГА ТОЛКОВА МНОГО?? Дразнещо добър е.... Това всъщност не е зле -  преди изобщо не беше добър...  - разтърсих глава, с цел да прогоня тези мисли от главата си. - Стига съм мислил за това. Миналото си е минало!

Тичах до къщата си. След смъртта на баща ми се преместихме. Предишният апартамент беше хубав, нищо му нямаше.... Единственият проблем беше, че ни припомняше за татко. Затова се преместихме.

Щом влезнах събух обувките си за секунди и докато вървях към стаята си се събличах и мятах дрехите си накъдето ми падне. Грабнаха една хавлия и влезнах в банята.