Ти преобърна света ми

Двадесет и втора глава (ЧРД ЧАНИ!)

*Гледна точка на Лухан*

- За по-рано..Извинявай.

Сехун не прекъсна работата си и просто ме слушаше - не показа никаква емоция, което ме накара да рухна духом. Осъзнах се и продължих със мисията си - да си го върна!

-Наистина съжалявам! Не трябваше да казвам нищо подобно! Нямах идея, че мога да бъда такъв тъпак. Ти не си виновен за нищо и въпреки това си изкарах яда на теб...Наистина съжалявам. - думите излизаха от устата ми, както последния път. Разликата бе, че сега не говоря глупости, а самата истина

Момчето сложи лепенка на поредната рана - този път на коляното ми. Изправи се - погледите ни се срещнаха, Сехун ме бутна и в резултат на това действие легнах на леглото. Не можех да осъзная какво се лсучва. След секунди Сехун беше върху мен и разстоянието между нас се скъси. Отново ме обля една гореща, направо изпепеляващо гореща вълна. Изпитвах само и единствено блаженство, удоволствие. Превъртяхме се и вече бях отгоре. Езиците ни се бореха за надмощие и имах чувството, че никога няма да се отделя от него - нуждая се единствено и само от него. Щом целувката свърши легнах до Сехун, който проговори.

-Всеки прави грешки. - изрече думите той и сплете ръцете ни.

Погледнах го и се усмихнах. Понечих да стана, но не се получи както исках - стана нещо много по-хубаво. Бях дръпнат обратно на леглото. Пръвъртяхме се за пореден път и Сехун отново бе върху мен. Прокарах ръце през плочките му,а той пръсти през косата ми. Езикът му извършваше въртеливи движения и маневри,с които изобщо не можех да се меря. Скоро целувката се задълбочи още повече и той захапа устната ми. И двамата вкусихме кръвта, но това не ни спря. Усетих, че ръцете му се преместиха на краищата на блузата ми. За момент се отделихме един от друг. Повдигнах ръце,а той премахна ненужната дреха и я захвърли настрани. Устните му се впиха във врата ми и изпитах лека болкя, клято просто бледнееше пред удоволствието. Скоро ръцете му отново промениха местоположението си, беше ги разположил на панталоните ми...Не бях си и мислил за такова нещо,затова автоматично го избутах. Погледнахме се. И двамата задъхани, очите му бяха пълни със страст,но също така, някак пълни с ярост и изразяващи кръвожадност. Известно време седяхме така - взирахме се безмълвно един в друг.

-А-ааз съжалявам - едвам изрече той

-Няма за какво - изрекох думите с увереност. Малка усмивка се настани на лицето му. Беше толкова красив. Отново скъсих разстоянието между нас, но този път го прегърнах.