Ти преобърна света ми

Тринадесета глава

*ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЛУХАН*

Вече мина седмица, откакто майка ми почина, а със Сехун сме заедно. Онзи ден беше един от най-хубавите и един от най-ужасните в целия ми живот.

Скоро ще бъде погребението на майка ми...Реших да ида на училище – досега нямах сили за това, но вече започвам да се съвземам малко по малко. Сехун помага много, Тао и момчетата също – Джин ми стана настойник, а и той винаги е бил до мен. Радвам се, че има такива хора в живота ми – нямам идея какво щях да правя без тях.

Днес е понеделник – станах по-рано и нямаше какво да правя. Седнах на дивана, замислих се и като погледнах часовника беше минал половин час. Станах, взех чантата си и телефона, грабнах ключовете – заключих къщата и се запътих към училището си.

Спомних си, че класният ми поиска да се види с някой от родителите ми...явно Джин ще трябва да иде да си поговорят. Принципно класният ми е нов учител. Добър е ,дори готин – сигурно е на годините на хьонга ми. Пак потънах в мислите си и неусетно стигнах училище.

Пристъпих в двора и всички очи се забиха в мен – не беше нещо необичайно, така че просто продължих да вървя. Щом влезнах в коридора нищо по-различно не се случи. Много хора ме поздравиха, но нямах сили да им отвърна.

Скоро видях Сехун – смееше се на нещо – беше толкова красив. Н е осъзнах, че го зяпам с усмивка на лице – отстрани сигурно съм изглеждал като момиченце, което зяпа момчето, което харесва. Сехун ме забеляза и се усетих – веднага отделих очи от него и се обърнах. С крайчеца на окото си забелязах, че той приближава към мен.

-Хеййй,Лулу! - протегна ръце, за да го прегърна. Не очаквах това – мислех, че ще се почувства странно, ако хората разберат, че харесва момчета...На мен също ми беше малко странно, но не ми пукаше особено – прегърнах го. Вече очите на всички бяха върху нас. Сехун забеляза това – обърна се

-Какво сте зяпнали? - всички погледи се забиха в пода. Момчето ме хвана за ръката и тръгнахме по коридора. Учениците направиха път – винаги ме е изумявало как ги кара да се страхуват от него...

-Къде отиваме?

-На покрива.

Какво ли ще правим там,хмм..Както си се чудех и видях Тао и Д.О -ченетата им щяха да се откачат. И двамата гледаха едно и също нещо- проследих погледа им и стигнах до сплетените ни ръце със Хуни. Реших, че трябва да им обясня какво става. Вярно, че идваха да ме виждат, откакто майка ми почина, но така и не им казах за случилото се....

-Ъммм,Хуни?

-Да? - погледна ме той. Направо щях да се разтопя от погледа му.

-Аз след малко ще дойда...имам да свърша нещо

-Дообре. Аз ще те чакам на покрива.

*Гледна точка на Д.О*

Много ми е жал за Лухан.Направо не мога и да си представя какво му е . С момчетата ходихме няколко пъти да го видим и не изглеждаше никак добре, въпреки че има леко подобрение.

Разхождах се с Тао по коридора. Той не млъкваше – не спря да ми обяснява какво си е купувал – еди какво си на Шанел – еди какво си -вече не му обръщах внимание. По едно време забелязах, че млъкна и щом го погледнах ченето му направо щеше да падне на земята . Проследих погледа му и моето неусетно и моето чене 'удари пода'.

Не.Нее.Нееееее.НЕ!Това не се случва. Потърках очи, но пак виждах същото като преди секунди. Наистина не вярвах на очите си!Лухан и Сехун се държаха за ръце.

Елена ни видя, каза нещо на Сехун и след малко се запъти към нас. Та те преди дори не си говореха - нищо не разбирам, или поне така ми се иска...

-Хей,ъмм...как сте?-попита ни той, но аз реших, че трябва ведна да оправим недоразумението.

-Сякаш има значение.Казвай защо се държахте за ръце с тоя ???? - погледна ме леко изплашено

-Спокойно, можеш да ни кажеш.Ще те пазя от тоя психопат -побутна ме Тао

Лухан бавно вдиша въздух и както беше със затворени очи чумите се изстреляха от устата му

-Със Сехун сме заедно!

-КАКВО?! -извиках

Малко забравих за другите герои, та ето че вече и те ще участват. Спокойно - много скоро всички ще ги има. Извинявам се ако има пунктуационни и/или правописни грешки, приятно четене и моля  да коментирате!