Ти преобърна света ми

Шестнадесета глава

ГЛЕДНА ТОЧКА НА СЕХУН

Винаги съм доминиращия във връзките и много се изненадах като изрекох точно тези думи. Започнах да се чудя дали не съм по-слабия в тази връзка - този, който обича повече. Щом разбрах за Баек и Чан бях наистина изненадан и щом разбрах за себе си бях направо шокиран.

Вървях към даскало и се бях замислил. Сетих се, че скоро е погребението на майката на Лухан. Тъкмо се почувства по-добре и ето, че пак ще трябва да се сети за този ужасен факт. Наистина исках да не мисли за родителите си. Никой не заслужава нещо подобно - нямам идея как се чувства. На моменти имам чувството,че може да се счупи като порцеланова фигурка....Много е крехък - искам да го защитавам и да ми има доверие....

Стигнах училището и веднага погледите се забиха в земята. Забелязах,че едно момче ме зяпа - мразех това и всички го знаеха. Ходех бавно и го загледах - чернокос, слаб и висок - нищо особено. Изведнъж се сетих, че това беше момчето, което Лухан преби. След тази случка бях решил да се занимавам с него по-късно, но уви - забравих. Ето, че ми се отдаде подходящ момент да разбере лично от мен как стоят нещата тук.....

Направих знак на всички в двора да влизат. Момчето тръгна заедно с тълпата, но аз го спрях. Останахме сами.

-Не е прилично да зяпаш така хората, не мислиш ли? - веднага се видя, че вече е изплашен.

Разхождах се напред назад. Лицето ми излъчваше сигурност, докато отвътре се смеех с глас на физиономията на чернокосото момче пред мен.

-Сигурно ме помниш....Приятелят ми те преби един път - това няма как да го забравиш - в очите му се четеше още повече страх, а аз се подсмихвах мазно

Не ми занимаваше особено и реших засега просто да го предупредя да внимава...Приближих се до него. Ударих до в корема, като той се преви - хванах го и казах в ухото му

-Отговаряй като ти говорят...не е възпитано - пуснах го и чух как се строполи на земята. Изобщо не го погледнах втори път, а просто влезнах в сградата на учебното заведение.

СЛЕД ЧАСОВЕТЕ + ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЛУХАН

Днес денят минава толкова бавно - искам направо да се застрелям. Часовете бяха по тридесет и пет минути, но има чувството, че са по тридесет и пет часа...Няколко пъти се видях с Сехун, което подобри настроението ми малко.

Реших от днес да започна пак да участвам в баскетболния отбор - нали директорът искаше да се разсея с някаква извънкласна дейност. Тръгнах по коридора - повечето ученици си бяха тръгнали и беше празно и тихо.

След малко стигнах залата и чух звука от топката удряща се в земята. Влезнах и видях много познати лица - не се изненадах, та аз познавам всички. Най-малкото при това - ако аз не ги познавам - те сто процента ме познават. Момчетата, които играехаме поздравиха и аз тях. Някои от тях и миналата година бяха в отбора, но имаше и нови.

Започнахме да играем, а аз се шегувах с някои от старите си съотборници.

-Нещо май си забравил как се играе, а? - тъкмо изрекох думите и вратата на салона се отвори. Оттам влезнаха Тао и Сехун, които водеха разговор и първоначално не ме забелязаха.

Тао ми се зарадва - не се бяхме виждали отдавна - от както разказах на него и на Д.О за нас с Хуни.

-Хейоо! Къде се губиш,бе елен такъв! Изпусна много - имам да ти разказвам.

Погледнах Сехун въпросително, а той просто повдигна рамене и се засмя.

Изненадах се, че Сехун взема участие в извънкласна дейност, но веднъж нали го видях да играе баскетбол сам... Бях се замислил, но Тао беше на друго мнение и ме задърпа настрани. Седнахме и той започна да ми разказва за нещата, които съм изпуснал.

Оказа се, че съм наистина много назад. Разказа ми за някакви си три момичета и три момчета, които били прехвърлени. Разбрах,че Чен е едно от момчетата и много се зарадвах. С него се познаваме отдавна, но той отиде да уча за малко в чужбина на разменни начела - ето, че най-накрая се е върнал.

-Това обаче няма да го повярваш! - извика, но след малко се изчерви

-Какво се е случило? Коя е тя? От кога я харесваш? Нещо случи ли се? - заринах го с въпроси. Веднага разбрах, че има да ми каже нещо свързно с него - все пак сме най-добри приятели.

-Амии...аз, такова

-Стига си овъртал, така или иначе ще разбера!

-Харесвам Шумин! - каза изведнъж

-Страхотно! - ухилих му се, а той ме погледна малко накриво

Хей,хора! Съжалявам, че се забавих и ,че частта не е много дълга, но утре започвам да пиша следващата! Извинявам се, ако има пунктуационни/правописни грешки! Приятно четене и моля да коментирате! ^-^