Коледа е! Едно от най- прекрасните времена в годината. Хората се събират заедно около масата и се веселят. Подаряват си от сърце символични малки подаръчета и си показват колко много се обичат. Но Коледа не е само подаръците, яденето и пиенето. Коледа е и веселието, любовта, снега, песните и миризмата на сладки във въздуха. Коледа е вълшебство, което споделяш с човека до себе си, но за жалост това вълшебство се случва само веднъж в годината. А всичко това е така нареченият коледен дух, който витае във въздуха и ни прави по- добри. Коледният дух ни показва колко много сме пропуснали от годината и ни кара да се сетим точно за онези малки хубави неща, които забравяме да си кажем през годината.
Не осъзнах кога минаха два месеца. Сякаш вчера се бях върнала от Италия, а днес сутринта щом се събудих всичко беше бяло и покрито със сняг. А какво се случи през тези два месеца? Накратко прекарах ги в здраво учене за изпитите в края на януари. Преди няколко дни се върнах от Донкастър, а там бях на гости на родителите ми. Не ги бях виждала от рождения ми ден и много ми липсваха. А какво се случи с момчетата? С Луи се срещнах на няколко пъти в мола на Донкастър и доста се сближихме. С Найл често си говорехме по скайп, а Зейн и Лиам почти всеки ден ми звъняха, за да ме чуят. Тези момчета нямаха ли си личен живот? Но сред всичките ми контакти някой се губеше. Някой липсваше и неговото отсъствие беше като черна дупка в ежедневието ми. Този човек беше Хари. След нашата италианска „афера" не го бях виждала, нито чувала. Стайлс се покри, а аз с всеки изминал ден се опитвх да го забравя. По- скоро една част то мен искаше да го забрави, а друга искаше да го открие и да му каже колко много й липсва. Всъщност с всяка секунда частта, която искаше да забрави къдрокоското постепенно си отиваше. Веднъж му позвънях, но телефонът му бе изключен и се отказах от повече опити за връзка с него. И така за тези два месеца Стайлс започна да ми липсва до такава степен, че в последните седмици не можех да спя. Сънувах все един и същи сън:
Хари и аз стояхме в една огромна бяла стая един срещу друг. Аз с бавни и тихи стъпки се приближавах до него, а докато аз ходех той бе със затворени очи. Изведнъж зад него се разперяха големи черни криле и Стайлс отваряше очи. Аз отскачах назад, но момчето протягаше ръката си и ми правеше знак да се приближа.
„Няма да те нараня"- казваше къдрокоското, а аз бавно се поемах ръката му, която беше изненадващо топла. Очите му блестяха в изкрящо зелено като изумруди, а прелестната му усмивка както винаги ме стопяваше. Зеленоокият ме придърпа към себе си и ме обви със силните си мускулести ръце в топла прегръдка.
YOU ARE READING
The Dark Side Of You (Book 2)
FanfictionДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...