Усетих пронизваща силна светлина в очите си. Разтворих клепачите си и ги разтърках сънено. Огледах се внимателно и до себе си видях спящият Стайлс. Наместих се леко до него и се втренчих в тавана. Всичко беше нормално, докато не осъзнах, че ние лежахме в едно легло. Рязко скочих от мястото си и се изтъркулих звучно на земята. Стаята, в която бях ми беше позната. Ами да, това беше стаята на Хари! Момент, това значи че съм в неговия апартамент. Станах от земята и изохках. Главата ме болеше толкова силно и очеизвадно имах махмурлук. Но... кога успях да се напия, като последно пиех портокалов сок на бара с момчетата. Може би тогава. Огледах тялото си и забелязах, че съм само по бельо. Мамка му! Сканирах стаята и видях ризата на Хари от вчера. Облякох я и закопчах копчетата й. Стоеше ми като рокля и достигаше до около четири пръста от бедрата ми.
Хари слава богу все още спеше и не го бях събудила със своето търкаляне по земята като чувал с картофи. Изнизах се на пръсти от стаята и слязох на долния етаж. Минах през хола и неволно погледнах през големите прозорци. Навън валеше силен сняг и трупаше върху сградите, колите и улиците. Ококорих очи и осъзнах, че в тази снежна буря малко трудно бих се върнала вкъщи. Изохках и отидох в кухнята, където затършувах за Аспирин. Пребърках всяко малко шкафче и най- сетне открих спасителното шишенце. Напълних чаша с вода и разтворих в нея едно хапче. Седнах на единият от столовете с кожена тапицерия, наредени около черната стъклена маса и оставих чашата на нея. Изпъшках силно а подпрях главата си с ръка. Боже, какво съм правила снощи?!
Хапчето ми се бе разтворило и побързах да го изпия, за да подейства по- бързо. В къщата беше тихо и въпреки това главата ми пулсираше, сякаш някой бие барабани в нея. Разтърках слепоочията си бавно и внимателно и се замислих над ноща. В главата ми изплуваха спомени как целувам Хари, как танцуваме двамата, но нищо след това. Ами ако... Сещате се... Двамата бяхме в неговия апартамент, пияни, в едно легло... Не! Дано не! Дано една пиянска вечер не е довела до губенето на нещото, което не се връща. Определено не исках първият ми път да е след пиянска вечер.
Ударих главата си в масата и изохках обезнадеждено. В този момент чух приближаващи се стъпки и съненият глас на къдрокосия се разнесе из тихия апартамент.
KAMU SEDANG MEMBACA
The Dark Side Of You (Book 2)
Fiksi PenggemarДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...
