Зейн ни отведе до една от многото врати, които се намираха на втория етаж, водещ се етажа със спалните. Сега какво? Ще ме вкарат в някоя от спалните и наградата ми ще е масова оргия? Малик отвори вратата и пред нас се откри светло стълбище. Слава богу опасенията ми за масова секс сценка бяха опровергани и заместени от мисълта, че вероятно това стълбище водеше към покрива. Домакинът направи знак да го последваме и заизкачва стъпалата от бял мрамор. Аз първа тръгнах по дире му и се огледах. Стълбището се осветяваше от прозорци, които гледаха към басейна, а в далечината се виждаше част от пътя, по който бяхме минали, за да стигнем до тук. Цялата тази гледка беше уникална, а за уникалността й допринасяше и парапета от ковано желязо, в който бяха преплетени различни форми- слънце, луна, листа на дърво и маслинови клонки. Който го е правил, си е поиграл доста.
Чернокосият изведнъж спря и аз се блъснах в него. Залитнах назад и замалко да се срутя по стълбите, помитайки и останалите, но слава богу имах спасител- Хари, който вървеше плътно зад гърба ми.
- Парис, добре ли си?- уплаши се Зейн, когато чу лекият писък, който нададох преди Стайлс да ме хване.
- Да, всичко е наред- успокоих го аз и се обърнах към момчето зад мен.- Благодаря.
- За теб винаги, слънце- усмихна се къдрьото и погали бузата ми, но аз леко се отдръпнах.
Зеленоокият се стъписа и лека нотка на тъга премина през очите му. Игнорирах това и се обърнах към Зейн, който започна да говори отново.
- Фъстък, сега от теб искам да затвориш очи- каза той и посочи към Хари.- Хари, моля, асистирай!
Засмях се и затворих очи, а Стайлс сложи огромните си длани върху клепачите ми.
- Ама защо го правим това?- попитах стреснато аз.- Отвличате ли ме?
- Не- каза през смях Малик и останалите също се засмяха.
- Тръгни напред!- нареди ми Хари.
Към цялото това нещо аз подхождах с огромно недоверие. Освен че очите ми бяха затворени и не можех да контролирам нищо, момчетата се държаха много подозрително и ме плашеха. Бавно тръгнах напред с много неуверени и плахи стъпки. Следвах гласа на Зейн, който ме направляваше къде да сложа крака си и на къде да се насоча, а сърцето ми биеше по- силно и бързо от всякога. Чух някакъв тенекиен звук и как Найл изруга.
YOU ARE READING
The Dark Side Of You (Book 2)
FanfictionДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...
