The Dark Side Of You (Book 2)

Epilogue- И заживели щастливо

  -     Л-л-лоша новина?- заекнах аз и преглътнах тежко. Какво ли можеше да е в този ранен час?
-        Да...- кимна Стайлс и остави кафето си на една масичка.- Предимно засяга мен и Луи, но... вие също трябва да знаете.
-        Хари, говори!- подкани го Лиам и всички наострихме уши.
-        Сътстезанието...- преглътна Хари и стана още по- блед от преди- е преместено днес.
-        Днес?- ахна Луи и скочи от мястото си.- Беше предвидено за след две седмици!
-        Имало някакъв проблем и го изместили...- обясни зеленоокият и прокара пръсти през косата си.
        Всички сведохме поглед и замълчахме. Всичкото щастие което имахме преди близо 12 часа сега щеше да бъде разрушено. Въздъхнах тихо и затропах леко с нокти по чашата си. Страх ме е. Страх ме е за Хари... и за мен. Спомних си какво ми каза Луи за условията посавени към Хари и него. Спомних си и разговора на Стайлс с онзи Ричърдс и че ако приятелят ми загуби щяло да се случи нещо на мен... Страх ме е...
        Вдигнах очи и погледнах към къдрьото. Двамата засякохме погледите си и сърцето ми прескочи удар. Момчето прехапа устни и сведе виновно глава.
-        Братлета- започна тихо той,- може ли да отидете да сложите закуската... Състезанието започва в 12...
        Приятелите ни станаха бавно от шезлонгите си и се насочиха към кухнята. Стайлс ги изчака да влязат в къщата и се приближи. Той седна на шезлонга до мен, въздъхна и хвана ръката ми. Погледнах го и му се усмихнах нежно, знаеки че в момента със сигурност не му се говори. Къдравелкото се наведе и целуна  опакото на ръката ми, след което започна да описва кръгови движения с палеца си по него.
-        Слънце...- проговори най- сетне той,- кажи ми нещо...
       Въздъхнах тежко и разклатих леко чашката си с кафе. Изпих и последната глътка, която бе останала в нея и се вгледах напред. Приятелят ми още стискаше ръката ми, а неговата започваше да трепери. Погледнах го със съжаление, след което се откъснах от него и станах от шезлонга. Приближих ръба на басейна и се загледах в отражението си във водата. Не бях никак спокойна за това, което се случваше. Не можех да кажа нищо на Хари, защото се опасявах, че отворя ли уста ще се изръся за съня, а това щеше да го уплаши допълнително.
-        Любов...- прошепна той и във водата видях как се приближава. Стайлс обгърна с ръце талията ми и сложи брадичката си на рамото ми.
-        Извинявай, скъпи- отговорих и се извъртях леко, за да положа мека целувка на бузата му.- Просто още съм шокирана.
-        Аз съм не по- малко шокиран от теб- каза приятелят ми.- Но... това е факт. Сега ще трябва да подготвя мотора, облеклото... и психиката си и... и да отида там.
       Двамата въздъхнахме и настана тежка тишина. Зеленоочкото все още ме прегръщаше и аз поглъщах от аромата на парфюма му. Не можех да го пусна да се състезава. Твърде много го обичах, за да му позволя да участва в такава лудост. Не. Не мога да го допусна!
-        Не отивай!- казах аз и се обърнах към него.- Моля те не отивай!
-        Парис...- започна момчето, но аз сложих ръка на устните му и го прекъснах.
-        Не мога да ти позволя да участваш- поклатих глава.- Твърде опасно е.
-        Не се притеснявай за мен, Любов...
-        Не, Хари...- отново го прекъснах.- Трябва да ти кажа нещо...
         Стайлс се сепна и се отдръпна леко назад. Той премигна няколко пъти, след което ми направи знак да говоря.
-        Сънувах един сън...- започнах несигурно аз и забих поглед във водата, за да мога да събера мислите си.- Бях заключена в някаква влажна килия и... плачех. По едно време влезе Мат, братовчед ти, и ме из...
-        И те издърпа за косата?- прекъсна ме къдрьото. Погледнах го стреснато и кимнах едва забележимо.- Продължавай.
-        После се озовах на някаква писта... с мотори- казах и гласа ми се разтрепери.- Там беше...
-        Там бях аз- прекъсна ме повторно Хари. Кимнах и преди да продължа той започна да говори.- Ти изкрещя името ми, но аз не се обърнах.  Гръмна пистолет и стартирахме. На един завой се сблъсках в състезателя пред мен и всичко избухна в пламъци.
         Приятелят ми замълча и ме погледна с очакване. Случките, които разказа бяха досущ същите както в съня ми. Съвпадаха до най- малката подробност... Дори  и пламъците.
-        О-о-от къде з-з-знаеш?- заекнах.
-        Сънувах го- вдигна рамене той.
      Ченето ми увисна до земята. Моля?! Сънувал го е? Досущ същото нещо?! Не възможно!
-        Но знаеш ли как завърши?- попита зеленоокият и се усмихна леко.
-        К-к-как?
-        Аз излязох от пламъците невредим, а ти се хвърлри на врата ми с думите: „Никога повече не ме плаши по този начин, къдрав идиот такъв!”- обясни Хари и се засмя, а аз си отдъхнах.
-        Помислих си, че ще е нещо по- страшно- казах и се засмях, след което увих ръце около врата му и го притиснах силно към себе си.
        Двамата стояхме прегърнати закратко, защото момчетата ни повикаха за закуска. Стайлс се отдели от мен и хвана ръката ми, повеждайки ме към кухнята. Влязохме вътре и видяхме четиримата си посърнали приятели. Усмихнах им се и седнах на масата, която бе отрупана с прясно изпечени кроасани с масло и шоколад. Лиам ми поднесе нова чаша топло кафе и седна на стола срещу мен. Останалите също се настаниха и започнахме да се храним в пълна, тягосна тишина.
-        Това което сте сънували- прекъсна тишината Луи,- си е чист сюжет за хорър филм.
-        Моля?!- ахнах аз.- Не мога да повярвам! Подслушвали сте!
-        По- точно аз подслушвах- поправи ме Томлинсън.- И после им разказах.
-        Идиоти!- изръмжа Стайлс и видях как челюстта му се затегна.
-        Хари, не!- изсъсках аз и се обърнах към синеокия.- Това което си направил е изключително глупаво! Разговорът беше само между мен и Хари. Не случайно той ви изпрати в кухнята.
        Момчетата замълчаха, а Луи сведе виновно глава. Да, той трябваше да се почувства виновен.
-        Съжалявам- прошепна той.
-        За последен път да се случва!- излаях аз, въздъхнах тежко и отпих от кафето си.
        Поставих го на мястото му и съм убедена, че повече няма да сторят такова нещо. Отново настана тягосна тишина, която никой не смееше да наруши. Отвреме на време Найл и Зейн се скарваха за някой и друг кроасан, но никое от момчетата не смееше да гъкне.
          Когато приключихме с храненето, аз събрах съдовете и започнах да ги мия на ръка, а Найл ми помагаше, като подсушаваше всеки измит прибор. В кухнята бяхме само аз и Хоран, затова той си позволи да проговори.
-        Ще дойдеш на състезанието, нали?- попита той и пое чинията, която му подадох.
-        Не знам...- отговорих.- Бих искала, но ако Ха...
-        Не искам да идваш!- прекъсна ме дрезгав глас, идващ отзад. Обърнах се и видях Стайлс.- Ще останеш у вас и ще се заключиш.
-         Но аз искам да дойда- възпротивих се и спрях водата.
-        А аз искам да те предпазя- повиши тон къдравия и се приближи към нас.
        Ирландецът ме погледна уплашено, но аз му направих знак, че ще се оправя сама. Той остави къпрата, с която подсушаваше съдовете, погали леко рамото ми и излезе от кухнята. Зеленоокият затвори вратата след приятеля си и двамата останахме сами.
-        Хари, нужна съм ти- казах аз тихо, въпреки че знаех, че момчетата ни подслушват.
-        Няма да те излагам на опасност, Парис- сбърчи вежди той.- Няма да позволя да отидеш там и да ти сторят нещо! Не. Оставаш си у вас.
-        Няма да оставам вкъщи сама, докато ти се състезаваш с мотори!- развиках се.- По- опасно ще е вкъщи, отколкото на пистата.
-        Лиам и Зейн ще ти правят компания и няма да си сама- защити се къдрьото.
-        Да, както и пистолетите им- заядох се аз и прокарах пръсти през косата си.- Не искам да оставам сама с две момчета и оръжията им, ясно! Умолявам те Хаз... Нека дойда!
        Хари въздъхна и извъртя очи. Знаех, че не е съгласен с мен и исканията ми, но... трябваше да съм с него. Чувствам го като задължение.
-        Добре!- съгласи се най- накрая той, а аз изпищях от радост и се хвърлих на врата му.- Но има условие.
-        Ъгх, какво?- попитах и пуснах момчето от прегръдката си.
-        Няма да говориш с абсолютно никой, освен ако не съм аз или Луи, Лиам, Найл или Зейн- каза Хари.- Също така ще се движиш само около Лиам, Найл и Зейн и няма да се отделяш от тях. Ако някой те заговори, кажи на най- близкото от момчетата. Ясно?
-        Ясно- кимнах аз и се усмихнах.
-        Така те искам, слънце!- засмя се Стайлс и целуна челото ми, след което отвори вратата на кухнята и четиримата ни приятели се изсипаха в краката ни.- Ъгх, пак ли вие?!
(...)
       С Лиам и Зейн стояхме вече половин час в колата, спрели пред огромен стадион. Всъщност това беше пистата, на която щяха да се състезават Луи и Хари. Те двамата отдавна бяха влезли в стадиона и се приготвяха. Публиката, която щеше да гледа състезанието също вече заемаше местата си, а напрежението се усещаше във въздуха, въпреки че аз наблюдавах всичко през прозорците на големия Рейндж на Хари. Пейн и Малик не се бяха отделили от мен, откакто Стайлс ме целуна на прага пред къщата ми и ми каза да се пазя. Двете момчета дори и за минута не ме изпуснаха от поглед и когато дойде време да тръгнем за стадиона ме набутаха в колата на къдравелкото, който им я беше заел. Найл беше при двамата състезатели и им помагаше да се справят с напрежението, въпреки че точно сега исках да го видя и да си поговоря с него.
         Все повече и повече се изнервях в тази кола, даже мисля че вече получавам клаустрофобия. Огледах се и видях ключалката на вратата. Знаех, че като я натисна надолу ще бъда свободна, но направя ли го първо че ще създада шум, второ че ще притесня момчетата... а не исках. Въпреки това хванах ключалката и започнах с бавни движения на пръстите си да се опитвам да я бутна надолу, така че вратите да се отключат по най- тихия възможен начин.
-        Не си и помисляй!- сряза ме Лиам и аз веднага махнах ръката си от там.
         Погледнах към огледалото за задно виждане и срещнах тъмните му, груби очи. Какво се случваше с него напоследък? От някъде ми дойде смелост и вдишах дълбоко преди да попитам:
-        Защо ми се караш? Какво става с теб напоследък? Станал си много... груб.
         Лиам присви очи и се обърна бавно.
-        Аз съм твой бодигард- изсъска той.- Зейн също. Но той е по- мекушав, затова се лигави с теб. Аз си изпълнявам задълженията.
         Пейн се обърна напред и се загледа през прозореца. Аз кимнах леко, въпреки че никой не ме видя. Облегнах се назад и затропах нервно по телефона си. Вече пет пъти прегледах Туитър-а си, Фейсбук-а си, писах си със сестрата на Зейн, която ми каза че също ще е на състезанието, но едва ли сме щяли да се засечем, прехвърлих снимките из Инстаграм, а сега бях просто на прага на нервите си.
           Отново огледах колата за възможен изход. Може да извадя пиличката си и да пробия дупка в тавана на автомобила... или да разбия прозореца и да скоча като таен агенг... Не. Вече тотално откачам. ИСКАМ ДА ИЗЛЯЗА!
-        Кога най- сетне ще напуснем тази кибритена кутийка, наречена кола?- попитах язвително аз.- Вече получавам клаустрофобия.
         Момчетата не отговориха. Видях, че Зейн се размърда и без да се обръща промуши ръката си в дупката между предната седалка и прозореца. Той ми подхвърли пакетче Туикс, явно за успокоение, и отново прибра ръката си. Взех пакетчето и го отворих. Като се замисля... бях гладна.
        Дояждах последната хапка от сладкиша, когато телефона на Лиам иззвъня. Той погледна екрана си и се подсмихна леко.
-        Излизаме!- нареди той и отключи колата.
         Не дочаках да преглътна, нито двете момчета да излязат от возилото и изскочих от Роувъра. Прехвърлих чантата си през рамо и се затичах към входа на стадиона. Двамата ми бодигарди се развикаха след мен, но аз бях твърде упорита и нямах намерение да ги чакам. Затичах се по малкия претъпкан с хора коридор, с намерението да открия съблекалните и да намеря Хари. Стигнах до някакви стълби, а на стената беше залепена табела „Към съблекалните”. Бинго!
-        Стой малка пикло!- чух дрезгавия глас на Лиам и се обърнах. Те бяха на няколко човека от мен.
         Побързах да се изкача по стълбите, но на няма и третото стъпало две силни ръце препасаха кръста ми и ме издърпаха надолу. Разпищях се и заритах с крака, но не можех да се освободя. Пейн ме върна обратно и ме стовари на земята. Хората около нас се оглеждаха и някои дори се спряха, за да видят какво се случва. Момчето понечи да ме удари, но в същия момент Малик хвана ръката му и го спря.
-        Да не си посмял!- изсъска чернокосия и ми помогна да се изправя, питайки- Добре ли си?
-        Напълно- отговорих аз и стиснах ръката му. Лиам определено успешно постигна целта си да ме уплаши.
         Зейн нареди на приятеля си да се качи горе и да провери дали момчетата са още в съблекалните, а мен поведе към скамейките. Предредихме няколко човека, бодигардът ми спря пред някаква „горила” и й показа членска карта и ето че излезнахме от сивия тесен коридор и се озовахме отново на открито. Около мен имаше хиляди сини метални седалки, разположени на отделни етажи, а срещу ми бе пистата- огромна и кръгла. Притиснах се към Малик и той закрачи бавно измежду вече насядалите се по седалките хора. От долната скамейка чух, че някой вика името ми. Погледнах  и видях Найл, който подскачаше като откачен и сочеше местата до него. Явно ги пазеше.
-        З-зейн, виж!- побутнах го аз и му посочих скачащия блондин. Чернокоското се засмя и ме поведе към ирландеца.
-        Парис!- извика синеокият щом стигнахме при него и ме гушна силно.- Да знаеш, че Хари каза, че много те обича и че ще се състезава за теб.
        Засмях се и се изчервих леко. Стайлс беше толкова мил и любвеобилен... Обичах го. Отворих уста да кажа нещо, но изведнъж публиката запищя и се чу звук на мотори. От отсрещния край на стадиона, от една малка врата, започнаха да излизат мотористи в индийска нишка. Те форсираха двигателите си и обиколиха стадиона един път, за да дефилират със скъпите си, мощни мотори. Мотористите спряха в редица на стартовата линия и слязоха от моторите си, след което свалиха каските си и се разпръснаха на различни страни.
-        Няма ли да започват?- попитах аз и потърсих с поглед Хари.
-        Първо имат 5 минути с феновете- обясни Лиам, който изникна внезапно от едната ми страна, а аз подскочих.
-        Уплаши ме, идиот такъв!- изсъсках аз и вдишах дълбоко, за да се успокоя.
      Пейн ме игнорира, присви очи и започна да оглежда пистата. Изведнъж нечии къдрици се мернаха пред очите ми и засякох приближаващата се фигура на Стайлс. Предпазното облекло му стоеше прекрасно и приличаше на рицар в черни доспехи. Той се затича към нас и спря пред оградата на скамейките.
-        Любов, ела насам!- повика ме къдрьото и ми се усмихна.
         Погледнах умолително към Зейн, който стискаше ръката ми и той ми кимна в знак на съгласие. Пусна ме и аз побързах да прескоча седалките на редовете пред мен. Стигнах до ограта и се набрах на нея, за да я прескоча. Зленоокият ми помогна и щом краката ми тупнаха на тревата, веднага го притиснах в задушаваща прегръдка.
-        Успех, Хаз!- прошепнах аз, отделяйки се от него. Момчето се усмихна и целуна челото ми.
-        Ще ми е нужен- въздъхна Хари и отново ме прегърна.
-        Пи!- някой зад нас ме извика.
-        Време е- прошепна Стайлс и ме побутна леко.- Отиди при момчетата.
       Кимнах и поставих бърза целувка върху устните на приятеля си, след което с помоща на Лиам и Зейн прескочих оградата и се върнах на мястото си. Седнах на седалката и сплетох пръстите на ръцете си, а на ум започнах да се моля за Хари да оцелее.
        Състезанието започна. Мотористите се наредиха на стартовата линия и обяздиха моторите си. Хари и Луи бяха през един номер- 3 и 5 съответно. Те се спогледаха и Стайлс козирува на съперника си, след което форсира двигателя си. Изстрел от пистолет оповести началото на петте обиколки и състезателите потеглиха. Моят рицар изоставаше в началото, но по средата на третата обиколка започна да напредва... бавно, но славно.
-        Не се обръщай!- изведнъж чух дрезгав мъжки глас да шепне в ухото ми и нещо се опря в гърба ми.
-        К-к-кой си ти?- попитах аз тихо.
-        Ти си Парис, нали?- не отговори на въпроса ми мъжа. Кимнах.- Добре. Нали знаеш какво трябва да стане?
-        К-к-какво?- заекнах аз и усетих нещото да се притиска към гърба ми. Това нещо беше дуло на пистолет.
-        Хари трябва да загуби- отговори просто човека.- Иначе ще те...
-        Ще отидеш зад решетките веднага щом това състезание приключи, Роман!- пръкъсна го някой.
        В същия момент аз се осъзнах и задействах бойните си умения. Ударих мъжа с лакът в гърдите, след което се завъртях и разбих носа му с длан. Хората около нас бяха твърде втренчени в състезанието, за да обърнат внимание на едно съвсем нормално сбиване.
-        Не закачай нито мен- казах аз и  изритах така наречения Роман в ребрата,- нито Хари- последва втори ритник,- нито приятелите ми!
      Лиам и Зейн изправиха мъжа и го изнесоха към коридорчето, а аз отметнах коса и отново седнах на мястото си. Течеше последната обиколка, а Хари водеше.
-        Бойна мацка- засмя се Найл.- Напомни ми да не те нападам в гръб.
      Не  му отговорих, само се засмях. Бях твърде заета да наблюдавам как Луи се изравнява с Хари и двамата приближават финалната права. Моля те Хари, моля те... Метър преди финалната права се видя как Стайлс напредва и преминава първи, следван от Томлинсън. Изпищях от радост в момента, в който видях как изписват името на Хари на големия екран в средата на пистата. Хвърлих се на врата на Найл и го прегърнах силно, пуснах го и след това прескочих първите два реда, опирайки се на оградата. Изчаках и последните състезатели да преминат финала и прескочих оградата. Затичах се към къдравелкото, който бе обграден от състезателите и приемаше поздравите им. Спомних си думите на агента на Хаз. Ако той спечелеше, бях спасена. Ако Хари спечелеше бях защитена от всичко, което може да ми се случи в тези среди. Обичам това момче!
Разбутах мъжете и се хвърлих на врата на рицаря ми.
-        Честито Хари!- изпищях аз и разцелувах цялото му лице.- Обичам те! Обичам те! Обичам те!
-        За теб го направих, фъстък- засмя се той и потърка нослето си в моето.
-        Хари, там имаше някакъв... Роман... той...- започнах аз, но Стайлс ме прекъсна.
-        Ще ми разкажеш по- късно, любов- прошепна той и сля устните ни в сладка целувка.
-        Стайлс, Стайлс...- повика го някой и двамата се отделихме от целувката. Момчето се обърна и срещу него насочиха камера и микрофон, а около нас се скупчиха много папараци.- Стайлс, как ще отпразнувате победата и какво ще направите с наградата?
     Къдрьото замълча и се усмихна широко. Погледна към мен, придърпа ме към себе си и каза:
-        Победата ще отпразнувам с любовта на живота си... А наградата... ще сложа в новия си дом.
       Хари разбута папараците и ме поведе към коридорчето, от което влязохме с момчетата. Аз бях на върха на щастието, а пеперудите в корема ми не спираха да пърхат. Изведнъж си припомних думите на Стайлс и спрях на място. Той се обърна към мен, погледна ме объркано и попита:
-        Всичко наред, слънце?
-        Хари...- свъсих вежди- ти нов дом ли каза?
-        Да- засмя се той.- НАШИЯТ нов дом.
       Къдравият натърти на думата наш, а аз ахнах.
-        Обаче имам едно условие...- вдигнах пръст аз.- Трябва да извадиш още четири ключа?
-        За родата?- вдигна вежди Хари.
-        Не...- поклатих глава аз.- За тайфата.
       Двамата се засмяхме, а аз се надигнах на пръсти и потърках нослето си в неговото. Целунах го.

КРАЙ!

Бележки от автора:

Е, скъпи читатели,  това е последната глава. Надявам се да Ви е харесала и историята да Ви е оставила едно приятно чувство.
Искам да кажа, че много ще ми липсва тази история и също така много Ви благодаря за подкрепата и за прекрасните Ви коментари. Вие сте едни от най- стимулиращите хора и най- прекрасните читатели. Всичко дължа на Вашата подкрепа и на Вашето внимание.
И в края на тази сълзлива бележка- добрата новина е че подготвям нов проект и съвсем скоро ще имате възможност да прочетете и видите. Надявам се да не ви разочаровам и отново Ви благодаря за прекрасната подкрепа. Аплодисменти!  Целувки и до скоро четене! :*