The Dark Side Of You (Book 2)

Chapter 12- Нокаут

Изпитите протекоха като по вода. По медицина ми се паднаха въпроси, които наскоро бях преговаряла и слава богу бях запомнила. За два часа успях да приключа с всичко и да предам материалите си. Имах време да си почина и да изпия едно кафе преди изпита по психология. За него трябваше просто да се настроя и да вляза в онази зала и да разбия комисията със своите объркани разсъждения на някоя странна тема. За съжаление или за щастие, това могат да кажат само резултатите ми, бях последната предала и напуснала изпитната зала.

Щом приключих с всичко, вече можех да дишам по- свободно. Излязох от университета и забелязах, че навън беше станало по- топло, но снегът беше спрял. Насочих се към спирката на автобуса. Там засякох позната фигура, което ме зарадва много.

Найл беше спрял точно пред спирката и стоеше опрян на колата си- сив Мерцедес. Той търкаше ръцете си, за да ги стопли и отвреме на време поглеждаше нервно към часовника си. Аз си приближих бавно и помахах на русокоското.

- Парис, най- сетне!- извика той щом ме видя и ме гушна, сякаш прегръща плюшено мече.

- Здравей, Найл!- поздравих го и разтрих леко гърба му, за да го накарам да ме пусне. Обичах да ме гушкат, но се чувствах странно когато ме прегръщаше друго момче, а не Хари.

- Как мина изпита?- попита Хоран, щом ме пусна от прегръдката.

- Те бяха два.- поправих го аз и се засмях- И двата минаха страхотно. Смятам, че съм се справила, но не знам как ще бъда оценена.

- Дано всичко е наред.- усмихна се момчето и отвори вратата на колата- Хайде, скачай вътре!

- Моля?- ококорих се аз

- Влизай!- нареди синеочкото- Хари каза да те закарам на едно място. Изненада е за теб, макар че не съм сигурен, че ще ти хареса.

Погледнах с недоумение приятеля ми. Място, изненада и "не съм сигурен , че ще ти хареса" в едно изречение звучаха като атомна бомба за мен. Още повече, щом Стайлс го изпращаше въобще нямаше да ми хареса изненадата. Въпреки това се съгласих и се качих в колата на Найл. Две причини- беше студено, а до автобуса ми оставаха поне двадесет минути, а не ми се чакаше толкова дълго време.