Молех се Хари да се шегува. Когато се обадих на майка му не смятах, че и аз ще се срещам с нея... И с цялата му рода. Аз просто исках да събера останките от разпадналото се семейство, но не и да се срещам с него. Не че имах нещо против това да се запозная с тях, все пак Хари вече познаваше нашите и нямаше нищо лошо в това, но аз... Беше ме страх да се запозная с тях, защото... Ами защото винаги е по- трудно. Винаги е по- трудно да влезеш под кожата на родителите на мъжа, защото всяка майка пази своето момче и подлага на инспекция стил ФБР гаджето на детето си. Може би това е от моята гледна точка. Кой знае как се е притеснявал Хари при запознаването му с нашите?!
- А...- започнах аз след дълго мълчание от моя страна.
- А?- вдигна вежди Хари и се засмя.
- Това е огромна изненада за мен- казах и се усмихнах притеснено.- Но какво точно...
- О, ами има честване- сто годишнината на фирмата за производство на часовници.- обясни Стайлс и допълни- Татко ще се върне специално от Швейцария по този повод.
- Наистина?- ахнах аз- Това е страхотно!
- Да. Ще бъдем в Чешир...- замисли се къдрьото и започна да смята на пръстите си- Общо три дни.
- Ти каза, че заминаваме утре следобед...- сбърчих вежди аз- Но утре имам лекии.
- Да, след като свършат лекциите ти тръгваме.-кимна Хаз и налапа парче от тортата си- Може да хванем следобедния чай или направо вечерята.
- А кога е този чай?- попитах аз и вдигнах вежди.
- В 16:00.- каза Хари- А вечерята е в 20:00.
- Забрави да пиеш чай утре!- изсмях се аз- Направо ще вечеряш.
- О, слава богу!- вдигна ръце във въздуха той- Не обичам чай.
- Нито пък аз- подсмихнах се и налапах последната хапка от десерта ми.
- Значи, пътят ни е три часа. Ще сме там точно в осем. Ще останем две нощи, което прави ден, една нощувка и една закуска... В неделя вечерта ще си си вкъщи... Ами, мисля че е това.- обобщи накратко Стайлс.
- Страхотно!- възкликнах аз-Само трябва да си стегна багажа.
- Има една уловка. Нашите са малко консервативни, все пак живеят в имение и се имат за... така да кажа следващи етикета- Хари прехапа притеснено устни и сплете пръстите си.
- Тоест?
- Тоест ще трябва да се държиш като дама от двореца и да носиш целодневно изтънчени дрехи- обясни къдрвия, а аз ококорих очи. Такива дрехи имах само... 3 на брой.
- Това ще е трудна задача- поклатих глава аз и въздъхнах тежко.
- Защо?- учуди се момчето.
- Защото имам само 3 официални рокли- една дълга, една къса и една с гол гръб.- обясних аз и когато споменах последната рокля, очите на приятеля ми лъснаха, но бързо успях да му отрежа крилата.- Не си и помисляй, че ще я взема!
- Ех...- въздъхна той- Тогава нека ти купим нещо, което да облечеш.
- Добра идея, Стайлс!- иронизирах го аз и се изправих- Да тръгваме. Повярвай ми, търсенето ще е дълго.
Зеленоокият се засмя и повика келнера, докато обличах якето си. Плати сметката ни, след което се изправи, хвана ръката ми и ме поведе към изхода на ресторанта.
(...)
На другата сутрин се събудих рано, с мисълта, че трябва да си стегна багажа. За първи път се събудих много свежа и с мисъл различна от "Трябва да уча!". Изправих се в седнало положение и се протегнах. Погледнах през прозореца си и гледката, която ме посрещна развали всичко. Облаци, силен вятър и превиващи се дървета. Защо винаги когато пътувам времето трябва да е ужасно?!
Станах от леглото си, заобиколих го и изведнъж се спънах в нещо, срутвайки се звучно на земята. Изохках, защото паднах на насиненото си коляно и бавно се обърнах към нещото, заради което гравитацията ми въздейства. В краката ми имаше поне десет плика с дрехи. Оу, да! Вчерашният пазар!
Да, вчера станаха много неща. Отидох в мола с Хари, за да си търся елегантни и евтини облекла и обувки. Естествено, такива нямаше затова се прибягна към скъпите магазини. Шест от десетте ми одежди бяха подарък от Стайлс, всичко останало си взех сама, не че бяха много, но все пак... Станах от пода и започнах да вадя покупките от пликовете и да ги хвърлям върху неоправеното легло. Една рокля, втора рокля, едно сако, панталон... Панталон пък защо?! Коланче, три чивта обувки, четири шала и две ризи. Това беше всичко, което имах. Извод: Много похабени пари на вятъра. Защо винаги го осъзнавах, чак след като си купя някои неща.
Сега всичките тези дрехи трябваше да побера в куфара си. Бръкнах под леглото и извадих стария син куфар. Не! В никакъв случай не мога да се явя пред родителите на Хари с този куфар! Даже няма да успея да побера дрехите вътре. Мисли, Парис, мисли!
Разтрих слепоочията си, за да задействам мисълта си, но единственото, което беше в главата ми, бе "Обади се на Хари!" Това и направих.
Отидох до нощното шкафче, хванах телефона си и го включих набързо. Две минути по- късно звънях на къдрокоското.
- Ало?- съненият глас на момчето проехтя от слушалката.
- Добро утро, Хари!- поздравих го аз
- Добро утро, принцесо!- провлачи сънено зеленоочкото- Скъпа не е ли малко рано?
- Рано?- вдигнах вежди аз- Часа е вече девет!
- Не, принцесо. Часът е седем.- засмя се той
Огледах се и видях надписа на електронния ми часовник, който показваше 7:30.
- Опа!- изсмях се аз- Съжалявам, не бях погледнала часовника.
- Нищо скъпа. Благодаря, че ме събуди- каза Хари.- Защо ми звъниш?
- Ами имам огромен проблем с куфара си... и исках съвет.
- Така кажи. Ако е за дрехите, че не се побират, аз имам един голям куфар.. Мога да ти го заема.
- Да ми го заемеш...- вдигнах вежди аз и се замислих- Да това е страхотна идея! Можеш ли след час да дойдеш у нас и да ми го донесеш.
- Разбира се, принцесо!- възкликна Хари
- Спасяваш ме!- извиках аз и му изпратих целувка- До после, Хаз!
- До после, скъпа!
Затворих телефона и заподскачах от радост. После погледнах часовника и осъзнах, че имам толкова много за вършене... Процедура разкрасяване- стартирана!
(...)
Излязох от банята, с вече изсушена коса, кожа миришеща на кокосово мляко и глатки крака. Така накратко аз загубих половин час, та и повече, в банята. Набързо облякох първите дрехи, които хванах и започнах да оправям стаята си. Сложих роклите в пералнята, оправих леглото си, наредих в ъгъла възможните чивтове обувки, които ще нося, извадих няколко дрешки от гардероба и ги подредих по леглото и ето че Хари се дотътри.
Звънеца на входната врата огласи цялата къща и накара сърцето ми да прескочи удар. Слязох по стълбите и побързах да отворя. На вратата ми стоеше зеленоокият и се усмихваше широко. Очите му блестяха като две слънца на утринната светлина и го правеха да изглежда неземно красив. Къдриците, колкото и разрошени от вятъра да бяха те, се спускаха по лицето му и влизаха където им падне. И въпреки вятъра, облаците и на този момент леко прокрадналото се между тях слънце, Стайлс беше ухилен до уши. Адмирации за което.
- Добро утро, скъпа!- поздрави ме той и се наведе, поставяйки малка целувчица на бузата ми, след което протегна ръката си и ми подаде картонена чаша с моето име.- Кафе?
- А... Тъкмо щях да си правя...- казах бавно аз.- Но може. Влез!
Взех кафето от ръцете на Стайлс и му отстъпих място, за да влезе. Той се засмя и се намъкна в къщата, татрузейки след себе си един огромен черен куфар. Поклатих глава и затворих вратата. Приятелят ми изправи куфара пред мен и избърса челото си. Вдигнах вежди и огледах куфара, който достигаше до кръста ми.
- Това е поне метър и педесет с вдигната дръжка!- извиках аз и погледнах към Хари, а той се засмя.
- И е широк и дълбок- допълни ме и се изсмя отново, а аз отпих от кафето си.
- О, какво щастие!- ахнах престорено аз и прокарах пръст през куфара.- Изглежда чисто нов!
- На практика съм го ползвал само веднъж, тъй че... води се нов- усмихна се половинчато Стайлс.
- Добре... Нещата ми са горе... Само трябва да ги събера...- вдигнах рамене аз, след което осъзнах, че дрехите ми са още в пералнята- О, боже роклите!
Мушнах чашата си в ръцете на момчето, като едва не разлях течността, след което се спуснах към пералното помещение, което се намираше в мазето. Слязох по стълбичките и спрях буквално в пералнята, удряйки зверски коляното си в нея. Изохках и се търкулих на земята. Притиснах крака си към корема и заскимтях като малко кученце.
- Парис, всичко наред?- гласът на Хари се разнесе из помещението.
- Абсолютно!- провикнах се аз и се изправих.
Изтупах се и побързах да спра пералнята. Извадих един кош и в него сложих мокрите дрехи. Нямах време да пазя природата и да простирам пране, затова прехвърлих всичко мокро в сушилнята и я настроих за един час. Когато подреждам багаж минава толкова само във ваденето на дрехи и разпределянето им и така нататък, тъй че до тогава всичко щеше да е готово.
Качих се обратно при Стайлс, който стоеше на стълбите и ме чакаше. Избутах го навътре и двамата отново се намерихме в хола около огромния куфар.
- Добре... Предлагам следното: да закусим, да ми помогнеш с багажа и да тръгваме към унивеситета- казах аз без да отделям очи от куфара.
- Одобрявам!- вдигна палец къдрьото и отидохме в кухнята.
Аз отворих хладилника и започнах да вадя продукти за палачинки. Когато извадих всичко нужно със зеленоочкото започнахме спор кой да направи закуската. Той ми обясни, че трябва да си оправя маникюра, а нямам време, затова е нужно той да направи палачинките. А аз му отвърнах, че маникюр в домашни условия се прави за близо тридесет минути, а и домакинът попринцип прави закуската. И все пак неговият аргумент беше по- убедителен, затова Стайлс спечели спора и ме изпрати да си лакирам ноктите.
Качих се в стаята си и взех всичко нужно за маникюра си, след което отново се върнах в хола и пуснах телевизора. Превключих на музиклната програма, по която в този момент вървеше LunchMoney Lewis- Bills. Започнах да лакирам ноктите си и да си припявам. По едно време чух, че готвачът ми приглася от кухнята. Засмях не и запях:
I got bills I gotta pay
So I' m gon' work work work everyday.
Изведнъж чух зад гърба си:
I got mouths I gotta feed
So I'm gonna make sure that everybody eats.
Обърнах се и двамата в един глас извикахме:
I got bills!
Разсмяхме се и аз станах от дивана. Момчето се скри в кухнята и го последвах. Хари стоеше пред печката и разливаше сместта за палачинки в тигана. Усмихнах се дяволито и го приближих. Прокарах ръцете си през гърдите му и се надигнах на пръсти, за да достигна врата му. Той се засмя и леко се помръдна, опитвайки се да се освободи от хватката ми, но този път реших, че няма да го пусна. Поставих нежна целувка на врата му, след което захапах ухото му. Стайлс изскимтя леко и хвана ръцете ми, измъкна се от тях, избута ме леко назад и в следващия момент се озовах на кухненскта маса. Зеленоокият облиза устните си и се наведе към врата ми. Той ми върна жеста двойно, като захапа кожата на врата ми и после продължи да поставя малки целувчици на различни места по врата ми. Изведнъж почувствах как ритъмът на съцето ми се забързва и в един момент чувах само сърцебиенето си как бумти в ушите ми. Бях затворила очи и не усетих кога къдравият се бе отделил от мен и отново бе застанал пред печката.
- Парис, ти нямаш ли си друга работа?- попита той и се засмя, а аз отворих очи и издишах.
- Аз... Ам.. Ам...- мозъкът ми спря да работи за момент и докато асимилирам какво ми бе казал, ми трябваше време. Премигнах няколко пъти и се сетих касво правех.-Да се лакирам... Съжалявам, че те разсеях.
Пpомърморих последното изречение под носа си и скочих от масата. Върнах се в хола и седнах пред телевизора. Замислих се за момент над изречението на Хари. Той май ме изгони... Както и да е трябва да си оправя ноктите.
(...)
Двадесет минути по- късно маникюрът ми беше готов, а аз бях изключително гладна и надишала се с лак. Припявах си песните, които пускаха по телевизора, като отвреме на време прехвърлях пограмата, когато някоя песен не ми харесваше.
Тъкмо оглеждах ноктите си и почиствах с една клечка за уши намокрена с лакочистител, там където се бе разлял лака. Изведнъж две ръце се увиха около талията ми и нечие носле погъделичка врата ми. Аз се засмях и се отдръпнах леко, защото се стреснах.
- Хари, какво правиш?- изписках аз и едва не минах с клечката през нокътя.
- Дойдох да ти кажа, че храната е готова- засмя се момчето и целуна бузата ми.- Хайде, слънце нямаме много време!
- Добре, дръпни се, за да стана!- излаях аз и избутах Хари от себе си.
Изправих се и се обърнах към него. Той въздъхна леко и направи любимата ми ядосана физиономия. Излязох измежду дивана и масичката и се насочих към кухнята. Седнах на масата, където бяха поставени две чаши с топло кафе и две чинии с по 6 навити палачинки с шоколад. Усмихнах се при вида на милата картинка. Масата сякаш грееше, нищо че навън нямаше слънце. Изведнъж целият ми гняв отпреди малко се превърна в умиление.
Стайлс влезе с гневна стъпка в кухнята и седна на стола пред мен. Погленах към него и не свалих очи от лицето му, докато той не вдигна очи и не сключи зелените си ириси с моите.
- Какво?- попита студено той
- Закуската е прекрасна- казах и се усмихнах топло.
- Не си я опитала още- отбеляза зеленоокият и отхапа от палачинката си, а после отпи от кафето.
- Но знам, че е страхотна, защото ти си я приготвил- вдигнах рамене и също отпих от чашата си.
- Благодаря...- подсмихна се леко зеленоокият и през очите му премина проблясък. Слава богу строших леда, който сама образувах.
Довършихме храненето си, като през цялото време Хари ми даваше напътствия какво да правя и говоря, и какво не пред родителите му. Разговорът продължи и докато миехме съдовете, докато вземах дрехите от пералното помещение и докато се качвах към стаята си, за да започна с подреждането на багаж. Леле, даже аз не му дадох толкова инструкции за срещата с моите родители. Като се замисля, дори не го инструктирах и той се представи идеално, а аз със сигурност щях да се проваля. Въпреки това слушах инструкциите и се стараех да запомня всичко.
Започнахме със стягането на багажа ми.
YOU ARE READING
The Dark Side Of You (Book 2)
FanfictionДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...
