Катарина МакДейв е 17-годишно момиче, чийто живот не минава както тя очаква. Губи своя баща на четиригодишна възраст и спечелва омразата на майка си, която започва да я обвинява за смъртта на съпруга си. Един ден, Катарина разкрива най-голямата тайн...
Мина една седмица откакто двама с Ник бяхме заедно и откакто се преструвахме у дома, че не сме заедно. Странно беше, че Британи не се обаждаше и не ни беше издала пред родителите ми. Тя отново изглеждаше божествено, даже май се срещаше и с някакво момче, защото винаги закъсняваше. Единствената комуникация, която имах с Ник, докато бяхме у дома, бяха телефоните ни. Първата вечер, той ми се беше обадил в три часа през нощта, защото бил забравил да ми каже лека нощ...детска работа. Днес Теса заминаваше за летния лагер по крайбрежието на Абърдийн. " Мила, да се пазиш и веднага да ми звъннеш щом се качиш в автобуса, после като слезнете някъде и в хотела и..." " Мамо... Спокойно, не отивам за пръв път на лагер. Не се притеснявай, ще ти се обаждам редовно." заяви Теса. Тя прегърна майка ми и баща ми на тръгване, и преди да се качи в колата, която щеше да я откара до автобуса, тя ме обви с ръце и започна да шепне в ухото ми. " Ще ми липсваш." " И ти на мен." " И гледай, като се върна, да не се окаже, че ще ставам леля." засмя се тя. " Какво?!" " Спокойно, няма да кажа на нашите." " Но как знаеш, че сме заедно?" попитах я. " Нима забрави, че сме в едно училище?"
След като Теса потегли, аз, Ник и Британи се качихме по стаите си, за да се приготвим за училище. Влезнах в стаята си и видях, че индикатора на телефона ми мигаше, защото имах съобщение. Беше от Бренън. Да не забравиш за мача довечера. Ще те чакам. Леле, тотално бях забравила, че щеше да има мач. Той ми беше приятел, затова нямаше как да не отида. Насочих се към гардероба и извадих къси, черни панталонки и червена, карирана риза. Оставих косата си пусната и си сложих малко грим.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Преди да излезна от стаята, Ник, влезна при мен. " Днес след училище ще те заведа на едно място, което намерих онзи ден, докато се разхождах." заяви той. " Няма да мога днес. Бренън ще има мач и трябва да отида." " На мача по футбол? И какво ще правиш там?" " Просто ще го подкрепям." " Хубаво, и аз ще дойда с теб." " Но аз най-вероятно ще съм с Лаура." " Значи не ме искаш? Добре... Разбрах." намръщи се Ник, макар да знаех, че го правеше нарочно, за да стане неговото. " Не съм казала такова нещо. И хубаво, ще отидем двамата." заявих, след което двамата се целунахме и излезнахме сякаш нищо не се е случило.
