Another Life - Друг Живот

Десета глава

И както беше казал баща ми, в петък, след като майка ми се прибра, започнаха приготовленията за тържеството. Като знаех какво бяха направили за рождения ден на Теса, можех да предположа, че щеше да е нещо грандиозно. В двора, още от сутринта, започнаха да пристигат най-различни хора, облечени в униформи. Носеха от високите маси, които можеха да поберат около три чаши на повърхността си. Самите покривки бяха от бял сатен с леки нюанси на златисто. В къщата също цареше суматоха. Имаше двойно повече прислуга, която внасяше най-различни продукти, за приготвянето на ястията.
Понеже нямаше какво да правя, тъй като Теса, както и Британи бяха на училище, а майка ми и баща ми вършеха някаква работа, свързана с бизнеса, слезнах на долния етаж и се насочих към кухнята. Плотовете бяха затрупани с най-различни продукти. Всеки от присъстващите се беше захванал с приготвянето на някой специалитет. Из цялата кухня се носеха най-различни и вкусни аромати. От помощниците ни, бях запомнила имената само на две жени. И двете бяха най-възрастните, на около 50 години. Естер, беше по-ниската, която винаги бе усмихната, но като, че ли се пресилваше. Другата - Лилия, беше доста пълничка, но за сметка на това, много мила. На останалите три жени, които бяха между 25 и 35 години, все още не им знаех имената. Щом застанах на вратата, Лилия ме забеляза и се насочи към мен.
" Искате ли нещо, госпожице?" попита ме тя.
Госпожице ми се струваше твърде официално, затова избързах да кажа.
" Няма нужда да се обръщаш към мен с госпожице, викай ми по име." заявих и се усмихнах.
" Добре, Катарина, искаш ли нещо?" усмихна ми се тя и усетих топлотата в гласа й.
" Не. Всъщност, дойдох да помогна."
" Но как така? Не може да вършиш работата."
" Не се притеснявай. Свикнала съм. А и ми е много скучно, затова искам да се занимавам с нещо."
" Добре, но няма да казваш на майка си." засмя се Лилия.
Аз застанах до плота и се сетих за едни курабийки с шоколад, които правех, когато живеех в другата къща.
Не знам колко време съм се занимавала с приготвянето им, но по едно време чух, че майка ми се беше прибрала. Преди да успея да си измия ръцете, тя дойде в кухнята, най-вероятно, за да види как върви работата и ме видя.
" Катарина, мила... Какво правиш тук? И защо целите ти дрехи са в брашно?"
" Ами, беше ми скучно и реших да помогна. Дойдох доброволно." обясних.
" И какво направи?" попита ме майка ми и ми се усмихна.
" Ами опитах се да направя едни курабийки, но не знам дали да се получили."
Майка ми се приближи към готовия поднос и си взе една сладка. Щом я опита, очите й се разшириха. В този момент, си помислих, че съм сгафила нещо.
" Уау! Много са вкусни! Как ги направи? Искам да ми покажеш. Поне да знам как и аз да ги приготвям." каза майка неочаквано и се засмя.
" Но няма ли да си изцапаш дрехите?" попитах я и погледнах към красивата й тъмносиня рокля.
" Няма й нищо." отвърна тя и засна до мен.