Another Life - Друг Живот

Тринайста глава

" Какво толкова се чудиш? И аз съм човек, и аз имам часове." заяви Ник и седна до мен.
" Имам чувството, че ме следиш." прошепнах.
" Аз? Да те следя? Ще ти се." усетих как се засмя Ник.
Скръстих ръце пред гърдите си и се намръщих. Защо трябваше всеки път да се натъквам на него.
Урокът започна да върви нормално. Досега не бях учила Испански и затова си нямах никаква представа какво говореха. Госпожата прожектираше урока и аз слушах внимателно, с надеждата да запомня поне една-две думи. Усетих, че телефона ми извибрира и го извадих. Преди да успея да видя от кого бях получила съобщение, Ник ми дръпна телефона от ръцете. Аз се протегнах да го взема, но опита ми беше неуспешен.
" Я да видим кой се е сетил за теб. - каза Ник и можех, дори и в тъмното да забележа, че се усмихваше, защото белите му зъби, направо светеха. - Някой си Бренън."
" Дай ми го!"
" Как върви часа? Какво да му пиша?"
" Нищо!"
" Кой вдига шум? Ученици, моля за тишина!" обади се госпожата.
" Дай ми си телефона, защото заради теб, аз ще загазя." заявих.
" Ама голяма си сухарка. И какво, ако те изритат от час?"
" Просто не искам. Сега ми го върни!"
" Кое да върна?" попита ме Ник и усетих, че прибра телефона ми в джоба си.
" Голям си тъпанар."
" Нали го искаш, вземи си го."
Опитах се да го пренебрегна и до края на часа, не обелих и дума. Той също не се обаждаше, но от време на време, поглеждаше към мен. Щом най-накрая звънеца би, си взех листа с програмата и тетрадката и се насочих към коридора.
" Ей, Морисън, телефона." обади се Ник.
Бях му много ядосана и не си направих труда да се върна и да си го взема.
Стигнах до шкафчето си, когато някой ме хвана за ръката. Аз извиках от болка, защото беше на мястото, където ме болеше.
" Дори не съм те стиснал." каза Ник и си махна ръката.
Аз дръпнах ръкава си нагоре и видях, че ръката ми беше огненочервена.
" Чакай... Какво ти има на ръката?" попита Ник и посегна да я види, но аз се отдръпнах.
" Това да не е от басейна?"
" Не те засяга."
" Виж, знам, че те базикам, но за това съм сериозен, трябва да отидеш на доктор."
" И сама мога да реша кое е добре за мен."
" Ама ти си..."
" Хей, Катарина, какво има?" дойде до мен, Бренън.
" Нищо."
" Леле... Какво е станало с ръката ти? Да не би ти да си й направил нещо?" попита Бренън и се обърна към Ник.
" Виж, не знам кой си, но не ми се прави на мачо."
" Мислиш се за лошо момче ли? И затова си наранил момичето..."
" Бренън, не той ми причини това. А сега, нека влизаме в час." казах.
" Катарина. Ето ти телефона." заяви Ник и ми го подаде.