Another Life - Друг Живот

Седемнайста глава

" Е, партньорке, да започваме." усмихна ми се Ник и хвърли една топка към мен.
Плюсът за мен беше, че в предишното училище обичах да се включвам във игрите по волейбол. Там никой нищо не ми казаваше, защото стоях най-отзад и удрях топката, когато идваше към мен.
Улових летящата към мен топка и я ударих обратно към Ник.
" Брей, добра си." заяви той.

От време на време поглеждах към Британи, която беше почервеняла от злоба и ревност. Бях решила да не се занимавам с нея, защото така само щях да я провокирам.
Около половин час аз и Ник си подавахме топката, след което и двамата единодушно се съгласихме да седнем на скамейките и да си починем, както бяха направили някои от учениците.
" Леле, не помня откога не се бях изморявал така. За последно се бях изтощил напълно, след като с баща ми бяхме играли голф." заяви Ник, веднага след което замълча.
Знаех какво е чувството да си изгубил близък човек и да се сетиш за нещо, което сте правили заедно. Сложих ръка върху рамото му и му се усмихнах леко.
" Не мисли за това. Знай, че където и да са родителите ти, те са горди, че имат син като теб, но трябва да си силен и да не се поддаваш на емоциите."
" Ти как си се справила? И то толкова малка?"
" Отне ми много време. Но след..."
Преди да успея да довърша, усетих нещо горещо да залива тялото ми и веднага скочих от мястото си.
" Опа..." застана пред мен Британи.
Цялата ми блуза беше подгизнала в кафето й.
" Ти добре ли си?!" попита я ядосано, Ник.
" Стана без да искам." отвърна Британи.
" Да бе..."
" Недей - казах на Ник. - Ще отида да се преоблека, така или иначе часа ще свърши след малко." заявих и се насочих към съблекалните.
Щом влезнах в стаята, се насочих към един от параваните, за да сваля подгизналата тениска и да се подсуша с кърпа - добре, че имаше такава в шкафчето.
Свалих тениската, както и късите панталонки, защото и те бяха малко мокри и ги метнах върху паравана. Добре, че бельото ми беше сухо. Изтрих лепкавата течност и се обърнах да си взема мокрия екип, но него го нямаше. Погледнах пред паравана, да не би да е паднал, но тениската и панталонките ги нямаше. Изтичах бързо към раницата си, където бях оставила нормалните си дрехи. Повдигнах раницата, но дрехите ми ги нямаше. Огледах се, но ги нямаше! Какво щях да правя сега...
Отново се насочих към паравана, докато не ме е видял някой.
Постоях около пет минути там и изчаках да бие звънеца. В съблекалните дойдоха останалите момичета. Подадох си малко главата и започнах да се оглеждам за Лаура. Така и не я видях. Нямаше какво друго да направя освен да се обърна към някое друго момиче.
" Извинявай - обърнах се към тъмнокожото момиче, с което карах часовете по Философия. - Може ли да ми потърсиш дрехите, защото ги няма."
" О, не мога. Има само пет минути до началото на другия час." заяви тя и си тръгна, като останах сама в съблекалните.
Ами сега какво щях да правя? Нямаше и на кой да се обадя. Не можех и да излезна да ги потърся. Бях тотално прецакана.
" Ехо? Има ли някой? - започнах да викам, защото нямах друг избор. Чувате ли ме?"
" Катарина?" чух гласа на Ник.
" Ох, Слава Богу!"
" Къде си?"
" Тук." казах и подадох ръка над паравана.
" Какво, да не падна?" засмя се той.
" Оф, не. А, аз си мислех, че ще ми помогнеш."
" Добре, добре, кажи какво има, че все пак съм в женските съблекални и ако някой ме спипа тук, лошо ми се пише."
" Някой ми е взел дрехите."
" Как така? За какво ще му са на някой дрехите ти?"
" Откъде да знам. Просто в единия момент бяха тук, а в следващия ги нямаше."
" А защо не ги потърсиш сама?"
" Не мога."
" И защо?"
" Защото... По бельо съм."
" Оу, такава била работата. А случайно да имаш някаква нужда от помощ... зад паравана?"
" Да не си посмял да го доближиш, перверзник такъв!"
" Е, не ме обиждай де. Все пак ти помагам. След малко ще се върна, мисля, че знам къде са дрехите ти. Ти само не мърдай."
" И да искам, няма как." заявих и чух да се отдалечава.

Сигурно още около 10 минути съм стояла в съблекалнята, преди да се появи Ник. По едно време беше започнала да ме хваща параноята, че ще ме заключат в салона, и то по бельо, ще пропусна всички часове, после директорката щеше да звънне на нашите и да им каже, че ме е нямало. Те щяха да започнат ме търсят и звънят и когато най-накрая ме намереха, щях да загазя жестоката.
" Намери ли ги?" попитах Ник, щом разбрах, че е влезнал.
Той не отвърна нищо, а ги метна на паравана. Бързо ги взех и ги облякох. Щом се подадох от паравана, видях, че Ник се беше облегнал на стената и чакаше.
" Аз... Много съжалявам, че пропусна часа заради мен." заявих.
" А, нищо. Така или иначе не ми се караше География, а и да си призная не бях учил, а имаше потенциален риск да бъда изпитан."
" Добре - засмях се. А къде ги намери?" попитах, но той не ми отговори.
" Попитах те нещо." казах и се изпречих на пътя му, не че се получи желания ефект, защото беше една глава по-висок от мен.
" Бяха в шкафчето на Британи."
" Но как така?"
" Сетих се, че тя изчезна, веднага, след като ти дойде да се преоблечеш."
" Но как отвори шкафчето й?"
" Още докато бяхме заедно ми беше казала комбинацията си."
" Не мога да повярвам. Премина всякакви граници!" казах и свих юмруци.
Взех си раницата и излезнах от салона, насочвайки се, бясна, към училище. Така или иначе оставаха броени минути до края на часа.
" Къде отиваш?" попита ме Ник, като се опитваше да ме настигне.
Влезнах в училищната сграда, точно когато би звънеца и започнах да се оглеждам за Британи.
" Хей, Ката..."
" Не сега, Бренън." казах му, когато застана пред мен.
" Какво е станало?" попита ме той, но в този момент забелязах Британи, заедно с нейната свита и се насочих към нея.
" Защо го направи?" застанах срещу нея и я питах направо.
" Моля?"
" Много добре знаеш. Не се прави на куха кифла."
" Ей, я си мери приказките!"
" Какво толкова съм ти направила?!"
" Дори не знам за какво говориш."
" Нима?! А как дрехите ми се озоваха в шкафчето ти?"
" Нямам нищо общо с това." изви поглед тя.
" Не лъжи. Аз самия ги взех оттам." обади се Ник.
" Да не си й вече пазач?"
" Защо го правиш? Защо я тормазиш и играеш тези мръсни игрички?"
" Заради теб! Не разбираш ли?!"
" Не, това не е любов, а егоизъм!"
" Не мога да понасям да си говориш с нея така! Дори се смеете... И откога станахте такива дружки? Защо толкова я защитаваш? Отговори ми!" изкрещя му Британи и привлече вниманието на всички ученици.
" Защото съм влюбен в нея!"
Преди да осмисля, какво точно беше казал Ник, той се приближи към мен, наведе се, хвана лицето ми с двете си ръце и допря устните си до моите. Ник ме целуна! И то пред всички!

Е, надявам се главата да е била интересна!

Какво ли ще стане с може би новата двойка, ще разберете в следващата глава. :)