Another Life - Друг Живот

Двайсет и шеста глава

Ник веднага замръзна на място и остави възглавницата до главата на Бренън.
" Какво, по дяволите, правиш?!" попитах го.
" А ти какво правиш тук? И то по това време?"
" Аз те попитах първа! Кажи ми, веднага!"
" Щях да сложа край на всичко това!"
" Като го убиеш?! Не помисли ли за мен?"
" Точно заради теб го правя!"
" Не! Не е за мен, а за теб! За да ти е спокойно, че няма да се събуди повече и няма да ме нарани..."
" И това лошо ли е според теб? Че ти мисля доброто?"
" Ник, - хванах ръката му - не това е начина. Не можеш просто така да го убиеш."
" Напротив! Той заслужава да умре!"
" А аз заслужавам ли да отида в затвора?"
" Няма да отидеш."
" Смяташ ли, че ако той умре, родителите му няма да ме пратят в затвора за убийство?"
" Ще си призная, че съм бил аз."
" И ще ме оставиш?"
" Имаш семейство, приятелка, за какво съм ти аз?"
" Та аз те обичам толкова много, че не мога да живея без теб!..." казах и веднага спрях, защото осъзнах какво бях казала.
" Какво каза?"
" Нищо..." сведох поглед, но Ник повдигна брадичката ми.
" Повтори го, моля те."
" Обичам те!" заявих.
Двамата се приближихме един към друг и допряхме плътно телата си. Той ме целуна нежно и аз отвърнах на целувката, като обвих ръцете си около врата му, а той - около кръста ми. След няколко минути се отделихме един от друг и си поехме въздух.
" Не съм си е представяла, че ще ти кажа такова нещо и то в болница." казах.
" Като каза болница... Да се омитаме."
Аз кимнах и хванати за ръце си тръгнахме. Все още бяхме пред входа на болницата, когато Ник се спря и се обърна към мен.
" А ти защо дойде?"
" Беше ми скучно и реших да дойда при теб, но видях те, че няма и после чух някой да излиза. Когато видях, че си ти, ми стана любопитно къде отиваш и тръгнах след теб."
" Така значи... Станало ти е скучно? И с какво аз щях те разведря?" попита Ник и ми хвърли дива усмивка.

Цапардосах го по ръката и се обърнах да си вървя, но той ме хвана за ръката и ме придърпа към себе си. Усещах дъха му върху врата си. Той отметна кичур от косата ми и прошепна в ухото ми.
" Желая те!"

След тези думи не знаех какво да кажа. Само едно беше ясно - сърцето ми всеки момент щеше да изскочи.
" Аз... Ник, не знам... Не мисля, че съм готова. А и ме е страх."
" Не трябва да те е страх, когато си с мен. Но щом не си сигурна, няма да те карам. Когато пожелаеш, сама ще ми кажеш." заяви Ник и ме целуна по челото.